Средиземноморският храст

Пит запали цигарата и дръпна дълбоко.

— Товарните самолети на Военновъздушните сили не се славят с добра кухня и първокласно обслужване, но не мога да не призная, че беше много по-приятно, отколкото на отиване.

Адмирал Сандекър го изгледа с почуда.

— Защо военен самолет? Можеше да ползваш полет на Пан Ам или ТУА от Атина.

— Заради сувенирите — засмя се Пит. — Един от сувенирите ми от остров Тасос беше прекалено обемен, за да се побере в багажното отделение на пътнически самолет. Полковник Люис ми се притече на помощ и ми уреди да се кача на военен товарен самолет, който се готвеше да отлети за Щатите.

— А раната ти — кимна Сандекър към крака му, — добре ли зараства?

— Все още чувствам крака си вдървен и нищо друго освен един месец отпуск няма да ме върне във форма.

Адмиралът се вгледа в Пит през синкавия облак дим от пурата си.

— Две седмици — отсече той. — Аз имам повече вяра във възстановителните ти сили, отколкото ти.

Директорът на Управлението се изкашля.

— Прочетох доклада на инспектор Закинтус с много голям интерес. Има обаче едно нещо, което той е пропуснал да отбележи. Не че е от особено значение, но просто от любопитство, бихте ли ми казали, майоре, как стигнахте до заключението, че корабите на „Минерва лайнс“ са в състояние да превозват подводници?

Пит се усмихна с очи.

— Ами може да се каже, сър, че тайната беше изписана върху пясъка.

Устните на директора се разтегнаха в кисела усмивка. Той не беше свикнал да получава уклончиви отговори.

— Много поетично казано, майоре, но не такъв отговор очаквам.

— Той е странен, но точен — отвърна Пит. — След като не открих никакви следи от хероин на борда на „Куин Артемиша“, доплувах обратно до брега и започнах да си чертая по пясъка с една клечка. Отначало мисълта за подвижна подводница беше абстрактна, но колкото повече чертаех, толкова по-конкретна ставаше тя.

Директорът се облегна назад на стола си и поклати тъжно глава.

— В продължение на четирийсет години стотици агенти от дванайсет различни държави полагат огромни усилия при най-неблагоприятни условия да разбият контрабандната операция на Тил. Трима от тези агенти дадоха живота си в тази борба. — Той погледна със скръбен поглед Пит. — Каква трагична шега, тъй да се каже, че нашите усилия пропуснаха да забележат разрешение, толкова явно за външен човек.

Пит го гледаше смълчан.

— Между другото — гласът на директора изведнъж прозвуча по-бодро, — не вярвам да сте имали възможност да чуете резултатите от нашия полицейски надзор върху заподозрените в Галвестън.

— Не, сър. — Пит внимателно изтръска пепелта от цигарата си в пепелника. — Допреди пет минути не бях се виждал или разговарял с инспектор Закинтус, откакто се разделихме на остров Тасос преди близо три седмици. Нямаше как да узная дали малката ми помощ ви е била от полза в Галвестън.