Средиземноморският храст
- Автор: Касслер Клайв
- Серия: Дирк Питт #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Неделева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Средиземноморският храст». Краткое содержание книги:
За ерген, помисли си той, едно от най-прекрасните неща във Вашингтон е изобилието от млади жени. Те са най-различни по ръст, възраст и нрав и се срещат като рояци бъбриви скакалци във всяко държавно учреждение в града, където карат жадните мъже да изпитват чувства, сходни с тези на дете, прехласващо се в магазин за захарни изделия. Пит подбра най-чаровната си и нехайна усмивка и я предложи на три кикотещи се секретарки, които излизаха от асансьора. Те отвърнаха на усмивката му, като я придружиха с онази смесица от любопитство и престорена скромност в погледа, която жените са склонни да си позволят за непознат мъж, и продължиха по пътя си, хвърляйки му крадешком погледи през рамо.
След малко, играейки до съвършенство ролята на ранен воин, Пит слезе от асансьора и подпирайки се на бастуна, закуцука по дебелия килим на осмия етаж. В средата на преддверието дванайсет момичета, показвайки цяла гора от крака в найлонови чорапи, седяха зад дванайсет бюра и бясно атакуваха пишещите машини, без нито веднъж да вдигнат поглед към него. Той бавно се приближи до една едрогърдеста блондинка, върху чието бюро беше поставена малка правоъгълна табела с надпис: „Информация“. След като изгледа с възхищение момичето, Пит рече:
— Извинете.
Тя не го чу сред грохота от тракащи машини.
— Извинете — повтори по-високо Пит.
Тогава тя се обърна и го видя.
— Какво обичате? — Гласът беше студен, големите бадемови очи гледаха недружелюбно.
Пит си каза в себе си, че трябва да приеме леденото й посрещане. Белият пуловер с висока обърната яка, зеленото спортно яке, носната кърпа, стърчаща небрежно от външния джоб, трудно можеха да го причислят към някой държавен служител или важна вашингтонска клечка.
— Искам да се срещна с директора на Управлението.
— Съжалявам — младата жена се обърна отново към пишещата машина, — директорът е много зает и не може да се среща с никого.
Гняв и презрение се надигнаха в Пит.
— Инспектор Закинтус е уговорил срещата ми с…
— Кабинетът на инспектор Закинтус е на четвъртия етаж — прекъсна го с монотонен глас жената.
Един изстрел не би привлякъл вниманието така, както отекналият трясък от бастуна, който Пит удари в плота на бюрото. Всички машинописки отвориха широко очи и застинаха с ръце над клавиатурите. В преддверието изведнъж настъпи мъртва тишина. Лицето на едрогърдестата блондинка пребледня, когато тя повдигна глава към Пит с нарастваща уплаха.
— Добре, душичке — изсъска заплашително през зъби Пит. — Надигни си заобленото задниче и върви да съобщиш на директора, че майор Дърк Пит чака да осъществи уговорената от инспектор Закинтус среща.
— Пит… майор Пит от НЮМА? — ахна блондинката. — О, извинете, сър. Но помислих…
— Да, знам — прекъсна я Пит. — Нали съм без униформа.
Момичето скочи от стола си и закачи чорапа си в бързината.
— Веднага, майоре. Те ви очакват.
Пит й хвърли усмивка, усмихна се и на другите момичета, които стояха като онемели на столовете си, и се почувства поласкан от възхищението в погледите на дванайсетте чифта очи — волски, благоговейни погледи, запазени за знаменитости и филмови звезди. И той вътрешно се възгордя.
— Продължете работата си, девойки — подхвърли той чистосърдечно. — Не бива да карате Управлението да чака всички тези писма и доклади.
Блондинката го поведе по дълъг коридор, като от време на време забавяше ход, за да му позволи да я настигне. Накрая се спря и почука на орехова зацапана врата.
— Майор Пит — съобщи тя и се отдръпна, за да го пропусне.
При влизането му трима от мъжете вътре се изправиха на крака. Четвъртият — Джордино — остана както се бе разположил удобно върху кожен диван.
— Мислех, че няма да доживея този ден — измърмори той. — Дърк Пит с бастун!
— Просто се упражнявам за старческите си години — отвърна Пит.
Нисък червенокос мъж с цигара във формата на цепелин, стисната между зъбите му, се приближи до него и му подаде ръка.