Светът е пълен с чудеса
- Автор: Парсонс Тони
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Божилчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Светът е пълен с чудеса». Краткое содержание книги:
— А сега съм бременна, Джес.
Джесика се засмя и това изплаши Кат.
— Знаеш ли откъде разбрах? Понеже никога нямаше да биеш целия този път от „Ийст Енд“, ако не се бе получило.
Кат въздъхна, сякаш бе задържала дъха си минути наред. Може би нямаше да е толкова зле все пак.
— Исках да кажа първо на теб, Джес. — Тя стисна ръката на сестра си. Чувстваше се свободна да го направи. — Дори Рори още не знае.
Джесика се намръщи на Попи и кимна. После погледна сестра си, изчаквайки я да продължи. Но Кат нямаше какво друго да каже.
— Не очаквах, че ще се получи — каза със съзнанието, че вече плещи глупости. — След всичките препятствия. Рори се подложи на операцията само за да може да го направи с ръка. Шансовете бяха нищожни, още от самото начало. По-малко от трийсет процента. — Тя сви безпомощно рамене. — Това е чудо. Никога не съм очаквала, че ще споходи точно мен.
— Смешна работа — изрече Джесика, вече без да се смее. — Защото, когато се подложих на метода инвитро, никога не ми хрумна, че няма да се получи.
— О, Джеси! Не искам да се чувстваш зле заради това бебе.
Джесика хвана ръцете на сестра си.
— Честито, Кат! И ти благодаря, че мислиш за мен. — Тя се засмя и завъртя нагоре очи. — Не се притеснявай. Няма да изперкам. Няма да побеснея. Не ти завиждам. Не съм тъжна. Е, може би мъничко. Естествено е. Но се радвам за теб. От теб ще излезе добра майка.
— Не съм сигурна, че Рори го иска — сподели Кат.
Искаше сестра й да знае — не всичко е идеално. Не си мисли, че всичко е идеално! Притесняваше се за пари, за жилище. Но най-голямата й тревога беше бащата на бебето. Не е идеално.
— Рори ще бъде добър баща — замислено каза Джесика, докато обхождаше с показалец контурите на устата на Попи.
— Той е като Паоло. Обича децата.
Кат с благодарност прие ролята на човек, който се нуждае от успокояване, насърчена да излее сърцето си.
— Обаче ми се струва, че го прави само заради мен. Не знам, Джес. Може да стане голяма каша.
— Когато дойде бебето, той ще се влюби в него. Винаги така става. — Джесика се загледа над водата към детската площадка. Майките от „Съни Вю“ си бяха отишли. Тя поклати глава. — Желая ти всичко най-добро, Кат. И на бебето. Само че не ми говори за чудеса. Инвитрото не е чудо — то е огромен бизнес. — Сега тонът й беше станал горчив, а очите й се бяха напълнили със сълзи от тази несправедливост. — Каква е цената сега? Три хиляди на курс? А ти, Кат, ти си консуматор. Изведнъж решаваш, че искаш бебе, сякаш искаш кола или пътуване в миналото. И получаваш каквото желаеш, нали, Кат? Така че ми спести приказките за чудеса, моля те.
Кат бавно се изправи, искаше да се махне оттук. Сгреши, че дойде, сгреши, че се опита да бъде грижовната голяма сестра. Бяха големи жени със сложен личен живот. Вече не можеш да цунка удареното място, за да мине.
— Джеси, какво да кажа? Инвитрото е последната надежда на много хора. За мен е достатъчно. Какво? Естествено заченатите бебета нямат проблеми? Жените, които зачеват нормално нямат проблеми? Виж Меган. Каква бременност изкара. Проблемът всъщност не е в метода инвитро, нали, Джес?
Попи простена гневно. После започна да плаче пронизително, лицето й отпърво порозовя, после стана червено и накрая лилаво.
— Виж сега какво направи! — троснато изрече Джесика.
Куражът й си отиде, помисли си Кат. Преживяното й дойде в повече, беше твърде тежко за нея. Удържа толкова дълго. А сега черните чувства започват да покоряват смелото добро сърце на Джес.
— Защо мислиш, че дойдох при теб преди всички, Джес? Защото знам, че сигурно боли. Аз обаче имам нужда от теб. Искам да си чудесна леля на това дете. Също като на Попи.
— Това съм аз — промълви Джесика, заглушавана от плача на бебето. — Леля Джесика.
— Трябва да вървя — изморено изрече Кат. Какво да направи? Да се извинява ли? Не можеше.
— Ти трябваше да се грижиш по-добре за мен, Кат.
— За какво говориш?
— Бях само едно дете. На шестнайсет години. Едва навършила шестнайсет. Ти беше на двайсет. В университета. Голяма жена. — Тя поклати глава. — Трябваше да се грижиш по-добре за мен.
Кат беше искрено шокирана.
— Още ли мислиш за тези стари работи? Трябва да го преживееш, Джес. Какво друго ни оставаше? Да станеш майка на шестнайсет? Станалото няма връзка с нищо друго.
— Смяташ, че абортът е полезен?
— Не съм го казала.
— Попитай сестра си. Попитай Меган. Вие жените с кариера ме разсмивате. Смятате аборта за още една форма на предпазване от забременяване. Те изтръгват бебето от теб. С вакуум. Шибана прахосмукачка. Какво ти причинява това? Ще ти кажа. Съсипва ти живота.