Върховното кралство [Наследникът]

Кралица Селиан се връщаше от среща с посланика на Вестфалд, когато намери Естеверис, който я чакаше в малкото ѝ преддверие. Беше нощ в Ориал — столица на Лангър и на Върховното кралство. Скоро щеше да удари единайсет часът и уморената кралица искаше единствено да се оттегли в апартаментите си.

— Какво има? — попита тя.

— Последните доклади от обсадата на Арканте, господарке.

Тя погледна своя министър, без да каже нищо.

— Току-що пристигнаха — допълни Естеверис. — Помислих си, че ще искате да ги прочетете.

— Вие прочетохте ли ги?

Кралицата не се опитваше да скрие отегчението си. Обсадата на Арканте продължаваше вече близо два месеца. Доклади пристигаха всеки или почти всеки ден и всички те си приличаха.

— Разбира се, господарке.

— Тогава ви слушам. И карайте по същество, моля ви.

Кралицата слушаше без изненада Естеверис да ѝ описва постепенното и сякаш неумолимо затъване на обсадата. Огромната армия, командвана от принц Ирдел, не постигаше нищо. Пазен от впечатляващи стени, Арканте се съпротивляваше, без да трепне и държеше Върховното кралство в шах.

— Добре — коментираше кралицата. — Добре…

— Моите шпиони ми докладват, че самочувствието на аркантците е добро. Храната се разпределя на дажби, но в действителност населението не страда от глад. До този момент не се наблюдава никакъв недостиг. А Исандра Аркантска се радва повече от когато и да било на подкрепата на своя град.

При споменаването на Господарката на Арканте Естеверис беше издебнал реакцията на кралицата с крайчеца на окото си, но тя дори не трепна. Все пак той предпочете да смени темата.

— Освен това дъждовете, които започнаха преди три седмици, още не са спрели. Вече вали почти всеки ден. И особено затрудняват провеждането на обсадата и засягат самочувствието на нашите войски. Имаме сигнали за дезертирания. И ако започне някоя епидемия…

— Какво казват генералите?

— Някои смятат, че нищо не може да се направи преди есента и че следователно обсадата вече е изгубена. Други мислят, че все още е възможно да се постигне победа, преди да дойде зимата — при условие че се приложи много по-настъпателна стратегия от тази на принц Ирдел.

Кралицата се усмихна.

— Отлично. А Алан?

— Той се отегчава и е нетърпелив. Той е от онези, които искат да се премине към настъпление. Още не се е противопоставил публично по този въпрос на принц Ирдел и му се подчинява, макар и неохотно. Но всички знаят какво мисли и какво би направил, ако той командваше обсадата.