Върховното кралство [Наследникът]

— Пробив? И кой ще го направи този пробив?

— В този момент сапьорите прокопават тайна галерия към Голямата змия. Ако успеят да стигнат до нея, ще могат да сложат мини и ние ще можем да взривим тези мини точно преди да започнем нападението. И ето така се получава пробив.

Заинтригуван, Лорн се вгледа в линиите на Върховното кралство близо до Змиите и прецени голото пространство, което ги разделяше.

— Откъде тръгва подземната галерия?

— От онзи бункер там, между двете кули.

— А откога копаят сапьорите?

— Две седмици. Дъждът и принудата да работят в пълна тайна не им улесняват нещата, но инженерът, който отговаря за работата, ми каза, че са прокопали една трета от необходимото.

— Това не е малко. Какво казва Ирдел?

— Той не е информиран.

— Какво? Започнал си всичко това без неговото разрешение?

Погледът на Алан остана прикован в Змиите.

— Не съм казал, че възнамерявам да взривя мините и да дам заповед за нападение на своя глава. Но предпочитам да изчакам да дойде подходящият момент, за да му обясня моя план. Тогава той ще реши.

— Ще излезе, че му извиваш ръцете…

— В името на Божествените, Лорн! — ядоса се Алан. — Смяташ ли, че можем да победим в тази обсада, без да проявим дързост? А мислиш ли, че брат ми е способен на дързост? Ако не предприема нещо, зимата ще дойде, а ние все така ще сме си тук! Искаш ли да знаеш какво мисля? Ирдел не иска да води тази обсада. Никога не я е искал. И все още се надява на мирен изход от конфликта, който ни изправя срещу Арканте. И затова протака. Заповядва да копаят траншеи тук, да издигат прегради там. Прави план след план с генералите си. И разбира се, грижливо ме държи настрана.

Изненадан от този изблик на гняв, Лорн млъкна.

Зачака.

Алан се успокои и искрено разкаян рече:

— Прости ми, че се увлякох. Но вече не издържам да стоя тук и нищо да не правя.

Лорн забеляза, че ръцете на Алан леко трепереха.

— Разбирам те — каза той. — Аз също умирам от скука. Но брат ти е предпазлив генерал и това не е непременно лошо. Обсадата винаги е нещо продължително. Изучавал си същите текстове като мен. Знаеш, че повече градове са паднали с търпение, отколкото с насилие.

— Само ако Ирдел искаше да ме чуе…

— Аз съм най-изненадан от това, което научавам — че не е поискал да се присъединиш към неговия генерален щаб. Обаче ми се струва, че сега разбирам защо. Държи те настрана, за да запази собствения си авторитет. Знае, че всички те предпочитат пред него, Алан. Той не е нито сляп, нито глупав. Различията и разногласията, които ви разделят, са публична тайна.