Върховното кралство [Наследникът]
- Автор: Певель Пьер
- Серия: Върховното кралство #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховното кралство [Наследникът]». Краткое содержание книги:
— Или пък този човек е едноок.
— Едноок, пристигнал на кон, носещ белега на Цитаделата, монсеньор. Описанието, което ми даде собственикът на конюшнята, не оставя никакво съмнение. Мъжът, яздил този кон, и онзи, когото са посрещнали Логан и Йерас, е един и същ човек.
Естеверис замълча, докато преглъщаше пастичката си.
— С една дума — каза той, — според теб Лорн не е мъртъв. Пристигнал е от Цитаделата преди няколко дни и тайно се е срещнал с двама от бившите си хора. И какво е правил през това време в Ориал?
— Не зная.
— Ако не грешиш, ето ти един въпрос, на който ще е твърде добре да отговориш бързо.
След като отпрати Далк, Естеверис каза на Дранис, че не желае да го безпокоят и се замисли. Първо се запита дали изобщо беше възможно Лорн да е жив. Можеше ли да е оцелял? Съюзниците му имаха ли необходимите средства да накарат всички да повярват в смъртта му и да го крият, докато оздравее? На тези въпроси Естеверис трябваше да отговори с „да“. Първите имена, които му дойдоха наум, бяха на принц Алдеран и на граф Теожен. На всичко отгоре планините на Аргор бяха идеалното място за тайно възстановяване. И бързо, ако се замислеше. Но в Далрот Лорн вече беше оживял от ада. Така че можеше да започне отново.
Естеверис изпрати Дранис да помоли кралицата да го приеме. Сигурен, че ще бъде приет, той бързо тръгна към кралските покои и вървеше по коридорите на двореца с толкова загрижен вид, че никой не посмя да го заговори. Беше разтревожен. Според него Лорн се беше върнал нелегално в Ориал само по една причина — да си отмъсти. Какво ли беше открил вече? За какво точно се подготвяше? Нямаше значение. Лорн представляваше заплаха, която трябваше да бъде унищожена възможно най-скоро. За щастие, той беше уязвим. Неизвестността, на която се бе радвал до този момент и която му бе позволила да действа тайно, вече можеше да се обърне против него. Но трябваше да се вземат незабавни мерки и дори може би драстични, преди Лорн да излезе от тази сянка, в която — ако е необходимо — все още можеше да бъде елиминиран без шум и трясък. Докато ако се върнеше отново на сцената…
Приет след кратко, чисто формално чакане, Естеверис намери кралицата в компанията на принц Алдеран. Кралица Селиан беше тревожно пребледняла и министърът разбра, че широката ѝ усмивка е само привидна. Очите на кралицата блестяха с ужасяващ огън.
— Идвате тъкмо навреме — каза кралицата с престорена радост. — Щях да пратя да ви повикат.
Забелязвайки развеселения вид на Алан, министърът се поклони почтително.
— На вашите услуги, господарке.
— Виждате ли, двамата с принца решихме, че е настъпил моментът да ви разкрием една тайна, в която твърде дълго ви държахме. Но съм убедена, че ще разберете, като научите за какво става дума.
Естеверис се насили да се усмихне и се обърна към Алан, който му каза:
— Лорн е жив.
Министърът прие новината с едно трепване на клепачите. След което погледна кралицата и разбра, че тя се мъчи да запази приличие. Защото и тя, разбира се, току-що беше научила новината от устата на сина си.
И съвършено справедливо беше полудяла от ярост.
Докато Алан говореше с майка си, Лорн вече беше — както се бяха разбрали — напуснал Ориал. Яздеше един кралски змей и летеше на юг към Валанс.
Към Алисия.
Краят на пролетта на 1548 година
Дворецът на Принцовете
Като редуваше преходите почти без да спи, той стигна тайно до Валанс за няколко дни. Беше убеден, че малкото светлина, която още имаше у него и която го пазеше от Тъмнината, светеше единствено за тази, която обичаше, и за свещения спомен, който искаше да запази за нея завинаги.