![Върховното кралство [Наследникът] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/2/9/0/vrhovnoto-kralstvo-naslednikt-download.jpg)
Върховното кралство [Наследникът]
- Автор: Певель Пьер
- Серия: Върховното кралство #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховното кралство [Наследникът]». Краткое содержание книги:
— Винаги съм зачитал авторитета му на генерал и на по-голям — защити се Алан. — Никога не съм му се противопоставял пред други хора.
— И не е трябвало да го правиш.
Лорн извади от ръкава си едно зле напечатано листче лоша хартия, което подаде на Алан. Любопитен, Алан го взе.
— Листовка — обясни Лорн. — В Ориал и на други места се отпечатват стотици такива. И се намират навсякъде из лагера от няколко дни.
Алан бързо прочете листовката.
В нея се говореше за него, за всички качества, които притежава, но от които брат му е лишен, както и за законното желание на Върховното кралство да бъде управлявано от монарх, достоен за него. Все още не се казваше, че този монарх е Алан, а не Ирдел, но то не беше и нужно — все едно беше казано.
— Кой е могъл да отпечата това?
— Твоите привърженици.
— Но аз нямам партия!
— Това кара хората да вярват, че имаш.
Иронията на положението забавляваше Лорн повече, отколкото трябваше. За щастие, един конник пристигна в галоп и сложи край на разговора. Конникът беше млад коняр от кралския дом на Върховното кралство. Веднага след като спря коня си, той почтително поздрави Алан и каза на Лорн:
— Рицарю, Негово Височество принц Ирдел ви вика.
Лорн и Алан се спогледаха учудено.
— Върви да видиш какво иска брат ми от теб — каза Алан.
— Ти няма ли да дойдеш?
— Не. Ще остана още малко тук.
— Тогава ще се срещнем след малко. В лагера?
— В лагера.
Лорн и конярят подкараха конете и се отдалечиха.
Палатката на генералния щаб се намираше в средата на обсадния лагер. Разположена на едно възвишение, опиращо в хълм, тя беше пазена от многобройни часови и изолирана с траншеи, ограждения и няколко стражеви поста. За да стигнат до нея, Лорн и конярят трябваше да слязат от конете и да се изкачат по кални стъпала, издълбани в земята и покрити с дървени трупчета. След като извести за пристигането му, конярят въведе Лорн в палатката и се оттегли.
Принц Ирдел и тримата му генерали бяха наобиколили една маса, покрита с карти.
— Добър ден, рицарю — каза Ирдел.
Лорн се поклони почтително.
— Принце.
После поздрави всекиго от генералите с кимване.
Познаваше добре граф Д’Алвейн и херцог Дьо Мидхелт и знаеше, че са признати и високо ценени бойци и стратези. Но не знаеше почти нищо за младия виконт Елвин д’Ералс, който съвсем наскоро се беше присъединил към обкръжението на принца.
— Приближете се, рицарю. Искаме да ви поверим една мисия.
— На вашите услуги.
Като стъпваше по мръсен килим, Лорн се приближи до масата и видя картата, която беше разгърната върху другите. Представляваше провинция Арканте. Надраскани с червено мастило, тук-там по нея имаше отбелязани кръстчета.
— Погледнете добре тези кръстчета, рицарю — каза Ирдел. — На всяко едно от тях съответства нападение, проведено през последните три седмици против нас.
Лорн преброи девет кръстчета, всичките съсредоточени в една и съща област навътре от крайбрежието на Арканте, зад линиите на войските на Върховното кралство. Повечето бяха отбелязани на мястото на пътища, мостове, бродове — все удобни места за засада.
— Призраците? — попита Лорн.
— Виждам, че вече знаете — каза Мидхелт.
— Всички знаят, херцоже.
— Тези конници имат вече прозвище — въздъхна Алвейн. — Това е знак, че вече е съвсем крайно време да прекратим техните грабителства.
— Нападенията им са военни действия — уточни Ералс. — Не са грабителства.
Алвейн измърмори и размени с Мидхелт уморен поглед, който Ирдел се направи, че не вижда.
Принцът продължи към Лорн:
— Да, точно те са. Призраците, както започват да ги наричат. Те се двайсетина, може би трийсетина. И всеки път действат по един и същ начин. Повяват се незнайно откъде, поразяват грижливо подбрани цели и почти мигновено изчезват.
— Най-често през нощта — уточни Мидхелт. — Или на здрачаване.
— Не знаем кои са точно, но очевидно тези конници са дисциплинирани и закалени бойци. Ползват се с подкрепата на населението и може би дори имат съмишленици в нашия лагер. Освен това познават съвършено местността.
Лорн кимна в знак на съгласие.
— Какво очаквате от мен? — попита той.
— Искам вие и вашите ониксови гвардейци да проследите тези конници и да направите така, че да не са в състояние да вредят. Никой от ударите, които ни нанасят, не е смъртоносен, но хиляди убождания с игла могат да убият лъв. А сто могат да го подлудят.
Отново валеше, когато Лорн излезе от палатката на командването. Въздъхна, сложи си качулката и ругаеше наум, докато отиваше да вземе коня си. Тези непрестанни дъждове бяха необичайни за сезона. Може би това беше само някакъв каприз на небето, но някои започваха да виждат в тях знак, че Божествените дракони не одобряват обсадата на Арканте и Лорн почти беше съгласен с тях.