Съдбовно бягство
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #7
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Съдбовно бягство». Краткое содержание книги:
Луси Джорик, осиновена дъщеря на първата жена – президент на Съединените щати, току-що е зарязала пред олтара своя годеник Тед „Господин Неустоим“ Бодин, с което предизвиква скандала на годината. Луси успява да се измъкне от църквата, преоблечена в размъкната роба на църковен хорист и избягва от града с помощта на съвършено непознат за нея мъж, като се мята на задната седалка на стария му мотоциклет.
Медиите пощуряват, защото никой не може да открие булката беглец, която преобръща живота си с трескаво безразсъдство. Докато всички я търсят, а медиите я заклеймяват, тя се дегизира, превръщайки се в нова личност…
Въпреки името си, навяващо асоциации за мекота и уют, Панда е корав и невъзпитан грубиян, но затова пък дяволски секси. Както всички останали, той знае всичко за Луси и нейната история, но не разкрива абсолютно нищо за себе си. Между двамата прехвърчат искри на непреодолимо привличане, но Панда е решен да държи своите тайни – както и сърцето си – здраво заключени…
Забавна, трогателна и очарователна история за една млада жена, търсеща съдбата си... и един мъж, получил много удари в живота, който не вярва във втория шанс.
- Расист - повтори Тоби. - Също като Еймс от сериала „Корени“.
- Надзирателят садист - поясни Бри.
- Правилно - усмихна се Луси. Тази седмица Бри заедно с Тоби гледаха стария минисериал и беше трудно да се каже кой от двамата бе по-запленен. - Децата трябва да знаят корените си - додаде Луси. - Да си афроамериканец, е част от твоето наследство, както и за моя брат Андре.
- Ами белите корени? - възрази Тоби. - Какво ще кажеш за тях?
Главата на Бри отново изникна изпод тезгяха.
- Вече ти казах. Родителите на твоята баба са били фермери от Върмонт.
- Тогава защо не изучаваме живота на върмонтските фермери? - тросна се Тоби. - Защо едните ми корени да са по-важни от другите?
Но Бри не се огъна.
- Не са по-важни. Но имат значение. - Отново се наведе зад тезгяха.
Въпреки дрязгите им Луси забеляза промяна в отношенията им. Двамата се гледаха един друг в очите и разговаряха по-често, макар че споровете им нямаха край. Освен това забеляза промяна и в самата Бри. Тя стоеше по-изправена, пушеше по-малко и говореше с по-голяма увереност. Като че ли терапевтичните свойства на меда й бяха вдъхнали сили.
Днес Луси се бе опитала да убеди Темпъл да тренира само по пет часа на ден и сериозно да обмисли принципа й „достатъчно добре“, но както можеше да се очаква, Темпъл не се съгласи. Много повече й провървя с хляба, който изпече в кухнята на Бри. Сега помагаше на Бри да довърши боядисването на четирите стари градински дървени стола в цветовете за великденските яйца - бледолилаво като зимзелен, светлосиньо, прасковено и нежножълто. На тях клиентите можеха да отдъхват в сянката на стария дъб, надвиснал над лавката. Бри се надяваше жизнерадостните им цветове да привлекат вниманието на шофьорите на преминаващите коли.
И може би столовете имаха ефект, защото една кола спря зад нея. Тя се обърна и видя тъмносив сув с илинойски номера. Сърцето й подскочи. Доколкото знаеше, Панда за пръв път се спираше тук на път към града, откакто бе отпуснал юздите на Темпъл. Той слезе от колата и с бавни крачки се насочи към нея.
- Ето къде прекарваш времето си. - Кимна към Тоби. - Здравей, Тоби. Луси днес изпече ли още хляб?
Тоби започваше да свиква с Панда. Миналата седмица двамата дори бяха излезли заедно с лодката.
- Пълнозърнест. Но пак е вкусен.
- Зная. Аз обичам крайшниците.
- Аз също.
- Готово. - С последен удар на чука Бри се изправи иззад тезгяха. - О, извинете - смотолеви тя, когато видя Панда. -Вдигах толкова шум, че не съм чула колата. С какво мога да ви помогна?
Луси пристъпи напред.
- Бри, това е Патрик Шейд, известен като Панда. Панда, запознай се с Бри Уест.
- Уест? - Усмивката на лицето на Панда се стопи. Той застина. После кимна отривисто и без да каже нито дума, се качи в колата и потегли.
18.
Сувът изчезна от погледите им. Бри побърза да се върне при рафтовете, опасващи фермерската лавка, и се зае да окачва коледните стъклени пчели върху клонките, които бе подредила зад бурканчетата с балсам за устни, восъчните свещи и сапуните във формата на цветя. Окачваше ги накриво и дори не се опитваше да спазва някаква аранжировка.
Когато Тоби отиде да вземе нещо за пиене, Луси се опита да разгадае току-що разигралата се сцена.
- Вие двамата с Панда познавате ли се?
Композицията с клоните опасно се наклони. Бри грабна две украшения и ги премести.
- Никога не сме се срещали.
- Но ти го познаваш?
Бри пренареди още едно от украшенията.
-Не.
Луси не й повярва.
- Смятам, че досега си разбрала, че можеш да ми вярваш поне малко.
Бри бутна кошничката със сапуните няколко сантиметра наляво. Раменете и се повдигнаха, когато пое дълбоко дъх.
- Някога живеех в къщата.
Луси се слиса.
- В къщата на Ремингтън?
Бри затършува в джоба за цигарите.
- Сабрина Ремингтън Уест. Цялото ми име.
- Защо никога не си го споменавала?
Бри зарея поглед към дърветата в посока на стария й дом. Мълча толкова дълго, че Луси реши, че няма да й отговори. Най-накрая приятелката й тихо изрече:
- Не обичам да говоря, нито дори да мисля за това, което е налудничаво, защото постоянно го мисля.
- Защо?
Бри пъхна по-надълбоко ръце в джобовете.
- Имам много спомени, свързани с къщата. Сложни спомени.
Луси разбираше от сложни спомени.
- В детството си прекарвах там всяко лято - заговори Бри. -Спрях да идвам, когато станах на осемнайсет, но останалите членове на семейството ми използваха къщата още дълги години след това, докато баща ми почина, а мама отиде в старчески дом. Накрая поддръжката стана твърде скъпа и братята ми я обявиха за продажба.