Съдбовно бягство
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #7
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Съдбовно бягство». Краткое содержание книги:
Луси Джорик, осиновена дъщеря на първата жена – президент на Съединените щати, току-що е зарязала пред олтара своя годеник Тед „Господин Неустоим“ Бодин, с което предизвиква скандала на годината. Луси успява да се измъкне от църквата, преоблечена в размъкната роба на църковен хорист и избягва от града с помощта на съвършено непознат за нея мъж, като се мята на задната седалка на стария му мотоциклет.
Медиите пощуряват, защото никой не може да открие булката беглец, която преобръща живота си с трескаво безразсъдство. Докато всички я търсят, а медиите я заклеймяват, тя се дегизира, превръщайки се в нова личност…
Въпреки името си, навяващо асоциации за мекота и уют, Панда е корав и невъзпитан грубиян, но затова пък дяволски секси. Както всички останали, той знае всичко за Луси и нейната история, но не разкрива абсолютно нищо за себе си. Между двамата прехвърчат искри на непреодолимо привличане, но Панда е решен да държи своите тайни – както и сърцето си – здраво заключени…
Забавна, трогателна и очарователна история за една млада жена, търсеща съдбата си... и един мъж, получил много удари в живота, който не вярва във втория шанс.
- Миналата нощ пропуснах своя секс - заяви тя. - Сериозно се замислям дали да не те уволня.
Панда знаеше, че тя ще поиска обяснение, но се надяваше да спечели малко време, преди това да се случи. Би трябвало да я познава по-добре. Мамка му. Ако в най-скоро време не се махне от това място - по-далеч от нея - беше изгубен. Опита се да убеди Темпъл да прекратят договора, но тя отказа. Когато тази скапана работа най-после приключи, щеше да се върне към това, което умееше най-добре - да защитава клиентите си от истинска опасност.
Вятърът развя яката на якето му.
- Не бих те посъветвал да ме уволняваш - отвърна той. -Разполагам с порнозапис на игричките ни.
Тя не се усмихна. С жълтия дъждобран с качулка с черна подплата, надяната над нелепата й коса, и черните навити маншети, широки около пет-шест сантиметра, тя приличаше на мокра пчела.
- Лъжеш - каза Луси. - Кажи ми защо се изнерви, когато видя Бри,
- Щях ли да лъжа за нещо толкова сериозно като порнозапис?
- Без да ти мигне окото. Зная, че семейството на Бри е притежавало къщата. Тя ми разказа за това.
Панда трябваше да направи връзката между жената, на име Бри, която Луси посещаваше в малката съседска къща, и Сабрина Ремингтън Уест, но тази глупава задача бе притъпила мисленето му.
- Видео камерите са малки-рече той. - Аз много добре умея да ги крия.
Тя отново не се усмихна. Наумила си бе да разнищи всичко докрай, а това никак не му харесваше.
- Бри ми каза, че никога не сте се срещали - подхвана Луси. -Тогава защо побягна така?
Той й сервира най-правдоподобното обяснение.
- Тя ми заприлича на едно старо гадже.
- Какво старо гадже?
Панда потисна желанието си да изтрие дъждовната капка, плъзнала се по бузата й, и вместо това изкриви насмешливо устни.
- Аз не те разпитвам за твоето тъмно минало. И ти не рови в моето.
- Ти не ме разпитваш за тъмното ми минало, защото знаеш, че ще заспиш от скука, ако започна да ти разказвам. - Тя замълча за миг. - Нещо, което възнамерявам да поправя.
Той се намръщи.
- Разкрила си на онази жена коя си. Наистина ли мислиш, че тя няма да каже на никого?
- Не е казала вече един месец. И ако не се смята съмнителното общуване с Темпъл, Бри е единствената приятелка, която имам на острова.
В такъв случай той какъв беше?
- Кой се нуждае от приятели тук? - сви рамене Панда. -Всички ще заминем след няколко седмици. - Той продължи да я притиска. - Ти прекалено много се доверяваш на хората. Ходиш в града, когато ти скимне, говориш с когото искаш. Това не е разумно.
- Обичам да общувам с хората, пък и в момента не говорим за мен. А за теб и ако не ми казваш истината, ще започна да ровя наоколо. Повярвай ми, разполагам с много по-могъщи източници, отколкото Гугъл.
Той изтръпна, тъй като тя се бе приближила прекалено много до края на скалата, но ако й кажеше да се отдръпне, тя щеше да го наругае. Панда копнееше за по-кротката и сговорчива жена, с която се бе запознал.
- Защо това те интересува? - попита той.
- Не обичам тайните.
- Зарежи това, Луси.
Вятърът издуха качулката й.
- Ето какво мисля. Мисля, че ти по някакъв начин си свързан със семейство Ремингтън. Затова си купил тази къща и затова не искаш да променяш нищо в нея.
- Къщата има корени, а аз - не. Точно това ми харесва в нея и затова няма да изхвърля масата, от която ти си толкова обсебена.
За щастие, тя се бе отдръпнала на няколко крачки от ръба на скалата.
- Може да е вярно - кимна Луси, - а сега ми разкажи останалото.
Как ли пък не, да й разкаже останалото. Докато гледаше как вятърът развяваше жълтия дъждобран около малкото й тяло, Панда не можеше да си представи да й сподели дори частица от всичко, което терзаеше душата му. Къртис, армията, какво е чувството да бъдеш ченге, да влезеш в мизерен апартамент и да кажеш на майката, че синът й е мъртъв. Какво е чувството да не можеш да вярваш на себе си. По-скоро щеше да й каже колко е красива. Дори кошмарната коса и фалшивите татуировки не можеха да развалят това сладко, бликащо от живот лице или да затъмнят блясъка на тези кафяви очи със зелени точици.
Той си напомни, че цялата тази сладост, този дух са предопределени за някой друг. Някой, който не е прахосал толкова много години, спотаен в сенките. Някой, който никога не би й причинил болка.
- Няма нищо останало за разказване. - Панда се протегна и вдигна качулката. Ручейчетата дъждовна вода се стекоха по тила й. - Ти сама определи условията на тази авантюра. Не ми казвай, че си се размекнала и си се влюбила в мен.