Пурпурно небе [bg]

По нищо не личеше, но Тори бе пробвал да пробие с ножа си едно място близо до ръба. Дори външното покритие бе трудно да се пререже, а той така и не успя да го пробие с върха на ножа, камо ли да направи разрез.

Непробиваем синтетичен полиамид ли беше това? Татко каза, че няма никаква представа.

— Трябва да ти призная, че името на марката много ми харесва.

— „Втори шанс“ — ухили се Джеф Бйерке. — Твърди се, че може да издържи на куршум 45-и калибър. Ако имам късмет, поне ще успее да забави Чедото. — Той прехапа долната си устна за момент. — В случай че ме нападне пръв.

Торсен сви рамене.

— Ако ме нападне мен пръв, ще се разкрие пред теб, стига да си достатъчно близо. А той ще нападне. Трябва ти само секунда, само един отскок встрани и ще успеем да го свалим.

Щеше да стане така, ако имаха късмет. Тори им бе помогнал да се облекат и да се въоръжат, а сега ги изпращаше до вратата.

Стъпките им отекнаха надолу по стълбите, а след това заглъхнаха някъде навън.

— Баща ти знае какво прави — каза Маги и стисна ръката му. Дланта й бе суха и топла. — А Джеф ми прави впечатление на съобразителен и доста бърз, не е ли така?

Тори кимна. Имаше нещо в отношенията между Маги и баща му, което не му беше особено приятно, сякаш…

Я стига. Погледна Маги право в очите. Там не беше ли стаено нещо повече от страх?

— Ако си уплашена — каза той, — значи съзнаваш сериозността на положението.

Тя не му отговори, просто се обърна и пое към кухнята, за да се заеме с нещо, което му се стори, че дрънчи оглушително, въпреки че той не можеше да се сети какво има за оправяне в безупречно поддържаната кухня.

Чувстваше се някак неловко, бе неестествено, че остана тук, но Маги не можеше и не биваше да бъде сама. Истината бе, че тя можеше да се погрижи за себе си при почти всякакви обстоятелства — щеше да й стане неприятно, че някой се суети около нея, дори и да имаше нужда — а сега, поне според него, определено имаше огромна нужда някой да бди над нея.

По дяволите!

Погледна часовника си. Десет и петдесет и една. Бяха минали цели три минути, откакто те излязоха.

Опита се да седне спокойно и да почете вестник, но не можеше да се съсредоточи. Маги не вярваше на нищо от нещата, които предаваха по телевизията, затова не му се искаше да се зазяпва в екрана. Зачуди се дали да не извади бруста и да наточи с него меча, но острието бе отлично поддържано. Пистолетът с късото дуло бе в джоба му и той се поколеба дали да не се поддаде на изкушението да го извади, за да го провери отново, но пък това си беше пистолет, а човек не бива да се занимава с огнестрелно оръжие, когато нервите му са изпънати до краен предел.

Затова отново взе вестника.

Десет и петдесет и седем.

Така. След като не можеше да свършиш нищо полезно в даден случай, то тогава свърши нещо, с което да се позабавляваш. Ако се окаже, че от теб имат нужда, така ще си по-полезен и отпочинал, отколкото ако си гризеш ноктите и трепериш от притеснение.