Пурпурно небе [bg]

Спомняше си с мъчителна яснота всички онези нощи, когато лежеше в леглото си и не можеше да заспи, докато баща му бе някъде и се надяваше, макар и да знаеше, че надеждата няма да му помогне, че онзи гад ще се блъсне с колата си в някое дърво и ще стане на пихтия, но всеки път, без изключение, проклетата врата на гаража издрънчаваше, а Иън се обръщаше към стената, изпълнен с друга надежда, че този път ще успее достатъчно убедително да се престори на заспал, че баща му ще се довлече в собствената си спалня и ще потъне в безпаметен пиянски сън.

След всеки подобен случай той бе усещал в себе си нещо като облекчение, че му се е разминало.

— Предпочитам да ме наричат Иън Силвърстайн — каза Иън, — или Иън Сребърния камък. Поне така ме нарича тя — обясни той. Нямаше да се отрази зле, ако напомнеше на Вечния Наследник, че Иън разчиташе на приятели с власт и мощ.

— Искаш да кажеш Фрея? Говориш за онази тя, която всички познават под името Фрида, жената на фериботаджията? — уточни Вечният Наследник. — Тя е доста добре запазена за възрастта си, нали? Знаеш ли, Орфиндел, винаги съм ви завиждал на вас, Старейте, заради дълголетието, но според мен вече сте свикнали с тази човешка проява на завист.

Хоузи не отговори.

— Затова пък Арни Селмо — продължи Иън, — този, който владее Мьолнир — сигурен съм, че си виждал светкавиците му далече на юг — той ми казва просто Иън.

— Значи си мислиш, че те ще отмъстят за всяко зло, което те сполети? — Въпросът бе зададен с небрежен глас, сякаш Вечният Наследник го питаше за времето навън, сякаш си говореха напълно приятелски и неангажиращо.

— Надявам се — отвърна искрено Иън. — Ако трябва да сме по-точни, надявам се ти да си мислиш, че те ще отмъстят за всяко зло, което ми е причинено.

— Много добре. Сигурно правилно съм разбрал, че те са приятелски настроени и към двамата Ториан дел Ториан — както възрастния, така и по-младия?

— О, да. — За Арни ли ставаше въпрос? В Нощта на Чедата, Арни бе изскочил от дома си и се бе изправил срещу глутница Чеда във вълчи облик, въоръжен единствено с пушка, същата онази пушка, която много бързо бе показала, че дори не е в състояние да подразни достатъчно Чедата.

— Кажи ми тогава, глупако, защо реши, че бих предизвикал толкова мощни врагове? А и защо да го правя? Да не би да си мислиш, че съм луд и затова съм готов да предизвикам гнева им — както и твоя, ако се окаже, че си Вреченият войн от легендите — само за да постигна някакво си евтино отмъщение срещу бивш поданик, когото самият Орфиндел е взел под крилото си?