Пурпурно небе [bg]

Маги се изкиска.

— Тори, да го беше видял само. Имах чувството, че всеки момент ще изскочи от кожата си.

— Значи можеш да бъдеш и гадна, а, Маги — обърна се към нея Били. — Харесва ми.

Тори се почувства като предател, докато слушаше как двамата се забавляват за сметка на Джеф, и то по време, когато Джеф бе навън и служеше за примамка, също като червей на въдичарска кукичка, изпълнен с надеждата, че Чедото няма да успее да го захапе.

Тори хвърли един убийствен поглед на Маги, но тя не му обърна никакво внимание.

— Това не е честно — каза Тори. — И вие много добре го знаете. И двамата го знаете. — Не можеше повече да се съобразява и да се старае да не настоява, че е прав.

Така или иначе, не беше честно.

— И животът не е честен — отвърна Били. — Нямам нищо против големия град. Всъщност на мен ми харесва. Тук има толкова много неща, за които не съм имал… никаква представа. — Той вдигна пръст. — Не говоря единствено за мъжете. — Сви рамене и въздъхна. — Просто понякога ми се иска да можех да се прибирам от време на време у дома.

„По дяволите, Били. Защо винаги трябва да бъдеш толкова…“

— Можеш да се прибереш у дома винаги, когато пожелаеш — каза Тори. — Ако при вашите няма място…

— Има достатъчно място. А и ти много добре познаваш мама и татко. Може да се почувстват неудобно, че съм при тях. Хората ще започнат да говорят.

Тори не бе запознат с подробностите около заминаването на Били. Май имаше нещо, в това бе почти сигурен, нещо свързано с единия от близнаците Куист. Знаеше, че са хванали Били и Нейтън, докато вършели нещо, но за какво точно нещо ставаше въпрос, Тори не искаше и да знае. И Били, и Нейтън заминаха за града, за да завършат гимназия, така Тори повече не видя Били.

Всички обаче знаеха. Но човек не може да си вре носа навсякъде.

— У нас си винаги добре дошъл — каза Тори. — Знаеш го много добре. Само че не мога да те накарам да се чувстваш удобно…

Били прехапа устни. Затвори очи и вдигна глава.

— Моля те, бъди така добър да не ми казваш кога бих се чувствал удобно или неудобно, след като никога не си бил… на мое място. — Били беше ядосан, но той си бе просто Били. — Не заради това съм дошъл, въпреки че ако някога ти се прииска да се видим на кафе и да поговорим — за това, а може и за много други неща — ще се радвам да се видим.

— Щом не е за това, защо тогава си тук?

— А ти как мислиш? Джеф Бйерке се изтърсва пред вратата ми, защото трябва някъде да преспи, но не може — или не иска — да говори защо е тук в града. Очевидно е възникнал някакъв проблем, при това доста сериозен проблем, защото иначе не би дошъл, още по-малко би си позволил да си вземе душ в моята баня, където ще трепери от страх да не си изпусне сапуна.