Смъртни врагове [bg]

— Живея сам — рече собственикът на къщата. — И не държа много храна тук.

— Не се притеснявайте — отвърна Мичъл.

Двамата с Траск седяха на един диван с изкуствена тапицерия, завит с фина покривка от макраме. Вляво до стената имаше роял, а отдясно — камина от червени тухли, в която гореше буен огън. Имаше масичка за кафе, полица от ковано желязо, отрупана с книги и списания, както и един люлеещ се стол с внушителни размери.

— Познавали сте много влиятелни хора — рече Мичъл. Снимки в черни тънки рамки покриваха повечето от стените. Бяха все фотографии от различни политически събития — манифестации, благотворителни балове, церемонии с прерязване на лента. И на всички кадри имаше известни хора от Масачузетс: Тип О’Нийл, Тед Кенеди, Майкъл Дукакис, Барни Франк, Силвио Конте.

— Служих доста дълго в щатската управа на Масачузетс — каза мъжът.

— От 1989 до преди две години — обади се Траск. — Председател на Транспортната комисия, член на Комисията по банково дело и търговия, както и на Борда на управляващите университетската система. Женен. Овдовял през 1999-та.

— Какво искате? — попита бившият политик, очевидно склонен да преговаря.

— През средата на 80-те правителството на САЩ разработи асинхронен военен сценарий с кодовото название „Сценарий за гражданска защита №4: проект «Меджидо».“ — каза Мичъл и остави папката със секретни документи до една кутия за табла. — Дванайсет души с една мисия: да бъдат избрани на високи постове.

— Така ли? — повдигна рамене мъжът. — Наистина ли е редно да ми говорите за това? Имам предвид, че върху документите има надпис „Строго секретно“.

Мичъл продължи сякаш въобще не го бе чул.

— Проектът е бил ръководен от полковник на име Бък Елис, бивш военен от Специалните сили, който си е разбирал от работата. Секретни мисии в Азия и Финикс и Медал на честта за една тайна операция. Работил е известно време към ЦРУ, може би и за една-две други разузнавателни агенции.