Островът на скъпоценностите
- Автор: Май Карл
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калем-90»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Островът на скъпоценностите». Краткое содержание книги:
— Моят червен брат е вожд на апачите, виждам го по калюмета. Ще ни назове ли той своето име?
— Моите братя приказваха преди малко за Инчу-чуна, сина на апачите.
— Инчу-чуна? Под това име ли се води наистина брат ми?
— Апачът никога не лъже! — гласеше неговият прост отговор. Това бе среща, по-щастлива от която изобщо не можеше да се желае. Ето защо Бил попита:
— Моят червен брат сам ли е в тази местност?
— Инчу-чуна е сам, той не се бои от хиляда свои врагове.
— Къде е неговият кон?
— Стои долу сред дърветата. А моите братя къде са оставили своите животни?
— Ние нямаме такива.
Той ги изгледа невярващо.
— Нямате? Ловецът без кон е като ръка без китка!
— Ние имахме много добри животни, но ни бяха отмъкнати от команчите.
— Защо белите мъже не са убили команчите?
— Не бяхме там, когато са дошли.
— Нека брат ми разкаже!
— С още десет придружители яздехме от Калифорния през саваните и планините насам, за да отидем на изток. Отседнахме на бивак край брега на Рио Гранде и още не бяхме застреляли нищо. Ние двамата получихме заръка да направим месо. Тръгнахме, а когато след един час се върнахме, всички наши спътници лежаха мъртви и скалпирани на земята, конете бяха изчезнали и нъгитс заедно с тях.
— Какво сториха моите братя?
— Изброихме дирите на команчите. Бяха оставени от половин стотица. Последвахме ги, за да отмъстим за убитите и си върнем обратно имуществото.
— Моите братя са храбри войни, докато команчите са като койотите, които нямат никакъв разум. Те е трябвало да видят, че липсват двама бледолики и да изчакат и убият моите братя. Откъде ще се снабдят бледоликите с нови коне?
— Ще ги вземем от команчите.
— Нека бледоликите чакат, докато Инчу-чуна се върне.
Той се надигна, взе карабината си и изчезна между дърветата. Двамата ловци се спогледаха с особени очи.
— Една дяволски благоприятна среща — рече Бил. — Може да е за наш късмет.
— Така мисля и аз. Но, хм-м, по-късно едва не ме достраша — отвърна Фред.
— Защо? Ние говорехме за него.
— Да, да. Дрънкането в прерията си е наистина една голяма глупост. Човек може така да се издаде.
— Ако не бяхме говорили добре за него, то се обзалагам на сто към едно, че щеше да ни очисти.
— Съвсем сигурно. Нека поне сега си затваряме човките и да си потърсим някое място, където можем да го чакаме, без да бъдем забелязани от други!
Те напуснаха открития район и изчезнаха сред храсталаците.
Трябва да бяха минали малко повече от два часа, когато апачът застана, без да е бил доловен някакъв шум, на същото място, където бе изпушена лулата на мира.
— Уф!
При този възглас двамата ловци се измъкнаха от скривалището си.
— Нека моите братя последват Инчу-чуна!
Той се обърна и ги поведе през обширната, високостеблена девствена гора, докато достигнаха едно светло врязване на прерията. Там лежеше един мустанг, четирите крайника на който бяха вързани с онези неразкъсваеми ремъци, служещи за изработването на ласа. Пот се стичаше на капки от животното и големи, гъсти фъндъци пяна лежаха наоколо — толкова се бе съсипало в стремежа си да се освободи.
— Умеят ли белите ми братя да яздят див мустанг?
Вместо какъвто и да е отговор Фред заметна карабината на гърба, застана широко разкрачен пред коня и го освободи с два бързи среза на ножа си от вървите. Той в миг скочи. Ездачът седеше без седло и юзда, на голо животно. То се стъписа и изцвили уплашено, заизправя се ту на задните, ту на предните крака, извиваше се настрани и полетя накрая, като не можа да се освободи от ездача, с могъщи скокове навътре в прерията.
— Моят млад брат е добър ездач! — рече индианецът одобрително. После продължи да крачи На едно голямо разстояние навътре в саваната лежеше втори кон, вързан по съвсем същия начин като предишния.
— Нека брат ми вземе този и после да се върне!
Той се запъти към храсталака, в който много вероятно бе спънал своето животно. Бил Санфорд пристъпи към коня, постъпи както преди малко Фред и само след няколко секунди се понесе върху дивия мустанг навътре в саваната.
Едва след изтичането на един пълен час можа да се различи в края на кръгозора една тъмна точка, а после и втора. Бяха двамата ловци, връщащи се върху укротените коне. Когато достигнаха малката прерийна бухта, Инчу-чуна пристъпи измежду храстите, водейки животното си за юздите.
— Моите бели братя сега имат коне, за да настигнат своите врагове и ще могат да си вземат седлата и всичко, което им е необходимо.