Островът на скъпоценностите
- Автор: Май Карл
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калем-90»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Островът на скъпоценностите». Краткое содержание книги:
— За какво се касае всъщност? Не бихте ли дал поне някакъв намек? — попита графът любопитно.
— Касае се за някакво нещастие, сполетяло фамилията фон Голвиц преди много години, за което само членовете на този дом имат по-подробни сведения. При това произшествие играе голяма роля някакво число и тайната се върти около него. То представлява, така да се каже, ключът към скривалището.
Хоенег беше следил с голямо внимание думите на Натер. Сега скочи и закрачи замислено напред-назад из стаята. Натер го гледа известно време озадачен и после попита:
— Какво ви е, графе? Да не би да знаете нещо за работата?
Заговореният спря отривисто пред Натер.
— Да, знам нещичко за работата. Знам дори цялата история. И което е още по-добре, мога да ви кажа числото.
Това разкритие дойде така изненадващо, че Натер подскочи като наелектризиран.
— Вие навярно се шегувате, хер графе? Как ще сте се добрал до…
— Седнете си обратно и ме изслушайте спокойно! И ще видите, че не се шегувам.
С тези думи той зае отново мястото си при масата и Натер също се отпусна колебливо.
— Както знаете, моят баща беше министър на херцога на Норланд. Като такъв имаше възможност, както можете да си помислите, да се занимава с някои неща, които всъщност не са били предназначени да достигнат до негово знание. Един ден той получил чрез пратеник сведение за някакъв таен договор, който Зюдерланд сключила с една външна сила. Неговата любознателност веднага заговорила и шпионинът получил поръчението да достави тайния договор, колкото и да коствало това. След осем дни татко държал договора в ръцете си.
— Но какво общо има тая работа с Голвиц?
— Само имате търпение! Ей сега ще стигнем дотам… Съдържанието на тайния договор било известно само на три лица: на министъра на онази чужда сила, на княза на Зюдерланд и… на барон Ото фон Голвиц, който беше таен секретар на княза.
— Аха! Сега започна да ми просветва!
— Нали? На барона, чичото на Хуго, бил връчен договорът с нареждане да изготви един препис. Документът не останал за дълго в негово притежаване — той изчезнал по необясним начин от неговото писалище и баронът изпаднал в немилост, понеже никой не хванал вяра на уверенията му в невинност.
— Тъй, значи така стои въпросът! — рече Натер замислено. — Но числото?
— Още не съм свършил. Когато преди двадесет години моят баща беше свален, тогавашният ковашки син и сегашен херцог Макс намери сред неговите книжа и изчезналия договор, заедно с прикрепеното към него документално доказателство, че барон фон Голвиц ни най-малко не е причастен в цялата работа. Последицата можете да си я помислите. Голвиц беше реабилитиран, назначен на всичките му длъжности и получи блестящо удовлетворение. За това авторът на дневника естествено нищо не е знаел.
— Но числото! Числото! Знаете ли го?
— Знам го, но не мога да ви го кажа.
— Как? — възкликна Натер удивен. — Не искате да ми го кажете?
— Не можете ли да се досетите за причината? Мислите, че ще ви дам сведение, чиято стойност е толкова голяма, че не се поддава на никаква оценка, без да имам някаква изгода от това?
— А-а, сега ви разбирам, графе. Вие желаете да получите от мен пари.
— Виждате ли колко бързо поумняхте? — кимна Хоенег. — Да, драги мой, искам пари от вас.
Натер се изхили подигравателно.
— Мамите се, хер графе, ако смятате сведението си за толкова ценно. Сега, след като работата е взела толкова благоприятен поврат за Говлиц, те няма вече така свенливо да я крият и аз считам, че в никой случай няма да е трудно да им измъкна тайнственото число, чиято цена те естествено не знаят. Та аз значи по никой начин не разчитам на вашата помощ.
— Така ли мислите? — ухили се Хоенег. — А аз пък ви казвам, че неизбежно се нуждаете от мен.
— Само че аз не виждам как! Аз си се сближавам просто с фамилията по някакъв невнушаващ подозрения начин и…
— А аз — прекъсна го на думата графът — ще отправя до фамилията предупреждение да внимава за някой си там Натер.
Този коз бе по-силен. Натер се вторачи вцепенено в седналия отсреща. После кипна:
— Хер графе, вие сте един…
— Стой! Нито дума повече! Можете да си мислите за мен каквото си щете, но оскърбления в моя дом не търпя. Отбележете си това!
Известно време двамата седяха, впили очи враждебно един в друг, след което Натер го изби на принуден смях.
— Графе, вие навярно само се шегувате с вашата заплаха.
— Нейсе, считайте го за шега! Но разсъдете. Така, както аз преценявам нещата, вие нямате време за губене. Вие не знаете колко скоро ще достигне дневникът до ръцете на законните собственици, а после, Натер, после за вас ще е твърде късно. Те ще ви изпреварят. Кой всъщност ви казва, че фамилията Голвиц сега вече не притежава познание върху това, което вие толкова гордо наричате ваша тайна?