Островът на скъпоценностите
- Автор: Май Карл
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калем-90»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Островът на скъпоценностите». Краткое содержание книги:
Двамата ловци моментално последваха примера му и вкараха животните си между дърветата, където вождът ги очакваше. Той закри с ръка ноздрите на своя мустанг, за да не може да издаде с пръхтене местонахождението им.
— Какво наблюдение направи моят червен брат? — попита Фред.
— Инчу-чуна забеляза двама червени мъже, които плуваха през реката, наричана от бледоликите Рио Пекос.
— Апачи или команчи?
— Команчи.
— Накъде ли се канят да се отправят?
— По поетата от тях посока Инчу-чуна предполага, че ще прекосят долината, в която се намираме.
— Тогава нека просто ги вземем между два огъня. Когато се натъкнат на нашите следи, те вероятно ще слязат да ги прегледат. Ние ще се възползваме от тази възможност да изскочим. Инчу-чуна ще язди към изхода на долината и ще им препречи пътя, а ние ще им се явим отпред.
Вождът даде с леко кимване да се разбере, че е съгласен. После минаха десет минути в мълчаливо очакване. Вече си мислеха, че червенокожите са поели в друга посока, когато те се появиха при излаза на долината. Бяха двама още много млади войни, както можеше да се разпознае въпреки изрисуваните им лица. Единственото им въоръжение беше висящият на колана нож. Като цяло правеха толкова безобидно впечатление, че тримата скрити сред дърветата мъже не чакаха дълго. Апачът скочи на коня си и префуча като хала навън и към двамата индианци, които в изненадата си пропуснаха подходящия миг. Преди да са разсъдили правилно, вождът беше в техен гръб и насочи към тях Сребърната карабина.
— Уф! Уф! — извикаха те изненадано, когато сега и белите ловци се стрелнаха към тях измежду дърветата.
Ако бяха по-възрастни, по-опитни войни, може би щеше да им хрумне мисълта да побягнат настрани. Но на тях това изобщо не им мина през ума. Те по-скоро държаха очите си отправени с един кажи-речи благоговеен страх към вожда, който спря на приблизително десет крачки от тях като излят от бронз.
— Знаят ли младите синове на команчите кой съм?
— Ти си Инчу-чуна, най-великият воин на апачите.
— Тогава те знаят също, че кръвта им няма да бъде пролята, ако се предадат без съпротива. Нека предадат те своите ножове на двамата бледолики.
Червенокожите, които, види се, бяха предприели първия си боен поход, се спогледаха въпросително. После единият предаде ножа си на Бил, а другият — на Фред, без дума да кажат. Те съзнаха, че съпротивата би била глупост.
— Синовете на команчите носят по ръцете си знаци, каквито шаманът има право да даде само на синовете на някой голям вожд. Искат ли младите войни на команчите да кажат на Инчу-чуна кой е техният баща?
— Сокола е нашият баща. Този червен воин е мой брат.
— Сокола! Той е най-храбрият вожд на команчите. Какво ще каже той, когато чуе, че синовете му са пленени?
— Големият вожд на апачите ще ни освободи. Секирата на войната не е изровена между войните на команчите и синовете на апачите.
— Вие не говорите истината. Не носите ли по лицата си цветовете на войната?
— Те не касаят апачите, а бледоликите, чиито скалпове искахме да отидем да вземем.
— Какво са ви сторили бледоликите?
— Бледоликите са крадци и разбойници. Преди два пъти по десет слънца известен брой от тях нахлуха в територията на команчите и им отмъкнаха много коне. Затова няма да има мир между червените мъже и бледоликите.
Значи отново старата история! Белите, не червените, бяха виновниците, които, както се казва при нас, си бяха показали рогата.
— Защо тогава войните на команчите наказват невинните?
— Кого има предвид вождът на апачите?
— Той има предвид десетимата бледолики, които на пет дни оттук са били убити и ограбени от команчите?
— Кой му е казал тази лъжа?
— Това не е лъжа. Тези бели ловци са принадлежали към групата, която е била нападната от команчите, и са потеглили след тях, за да си върнат ограбеното.
— Уф! Това няма да им се удаде.
— То ще им се удаде, защото вождът на апачите стои до страната им и ще се бие за тях.
— Това Инчу-чуна не бива да прави. Бледоликите не го засягат.
Вождът сви вежди.
— Инчу-чуна самият знае какво бива и какво не и не се нуждае от напътствията на хлапета. Бледоликите са негови приятели и братя и той пи с тях дима на калюмета. Синовете на команчите сигурно знаят какво означава това.
Скастрените замълчаха смутено. От само себе си се разбира, че знаеха какви задължения налага изпушването на калюмета, но пък и не искаха да дадат право на вожда.