Знакът на пламъка

Мъжът отпред изглеждаше развеселен.

— По-скоро, отколкото предполагате.

Докато Чатъм се мъчеше да проумее намека, чу зад себе си познат глас.

— Точно зад теб съм, Ерик.

Той се обърна изненадан. В задната част на микробуса Тес се надигна от пода и седна на един сандък. До нея изникна едър мъж със сурови черти, в синя риза с навити нагоре ръкави.

Тес се усмихна на Чатъм, но той остана напрегнат.

— Колко време мина. Приятно ми е да те видя, Ерик.

Той се намръщи, преглъщайки любезностите.

— Но по телефона… ти ми каза, че ще ме заведат в убежището ти.

— Извинявай, трябваше да те заблудя. Страхувах се, че може да те подслушват или следят. По начина, по който те взехме, има съвсем малка вероятност някой да те проследи. В най-лошия случай ще смятат, че идваш при мен и няма да нападнат микробуса.

— Да нападнат? И допускаш, че телефонът ми може да се подслушва? — Чатъм поклати глава. Беше озадачен. — Телефонът ми се проверява всяка сутрин. Кой би могъл да го подслушва? И кой ще се осмели да нападне микробуса, когато аз съм в него?

— Еретиците.

Отново тази странна дума.

— Те не се поколебаха да убият Брайън Хамилтън — добави Тес.

От изненада Чатъм не знаеше какво да каже.

— И той беше важна личност. Защо тогава ще се колебаят да убият директора на ФБР? За да ме пипнат, да ми попречат да разкрия тайната им, те са готови на всичко.

— Каква тайна? Какви са тези еретици?

Тес му подаде няколко снимки и фенерче.

Още по-объркан, Чатъм разгледа снимките, усещайки през цялото време върху себе си внимателния поглед на мъжа отпред. Една от снимките беше доста странна.

— Мъж язди бик и прерязва гърлото му?

— Това е барелеф.

— Господи!

— Не си ли виждал такова нещо досега? — настоя Тес.

— Не, със сигурност. Не бих могъл да забравя нещо тъй ужасно.

Мъжът отпред продължаваше да го наблюдава внимателно.

— Тес, аз ти се доверих. Дойдох съвсем сам. Направих всичко, което поиска. Сега, за бога, кажи ми какво става?

Човекът отпред го прекъсна.

— Откъде знаехте, че Тес и лейтенант Крейг трябва да се свържат с началника на полицията в Александрия?

— Аз не знаех.

— Нещо не се връзва — обади се съседът на Тес и Чатъм стреснат се обърна. — Защо се обадихте на Фарли?

Чатъм погледна объркан към невъзмутимия мъж отпред, после пак се обърна назад към съседа на Тес.

— Вие ли сте лейтенант Крейг?

— Отговорете ми — мрачно настоя онзи. — Щом не сте знаели, че ще се свържем с него, защо му се обадихте?

— Бях обещал.

Тес рязко се приведе и го сграбчи за ръката.

— На кого?

— На Кенет Маден.

— Маден? — повтори бързо мъжът отпред. — От ЦРУ?

Чатъм пак се завъртя.

— Да, завеждащият секретните операции.

— Какво общо има той? Защо му е трябвало на Маден да се обаждаш на полицията в Александрия?

— Въпрос на гордост. Местните управления не обичат да се месим в работата им, ако случаят не се отнася автоматично до нас. Но още по-малко обичат да им се меси ЦРУ. Един такъв опит със сигурност ще предизвика недоволство, да не говорим за обясненията по телефона. Всъщност — Чатъм постоянно местеше поглед от Тес към съседа й — ти дори не си представяш колко много от приятелите на баща ти се тревожат за теб. Смъртта на майка ти ги шокира. Боят се, че и ти може да си в опасност. Затова използват лостовете на системата. Помолиха ме да позвъня на полицията в Александрия — най-вероятното място, където ще потърсиш защита. Но приятелите на баща ти могат да ти осигурят по-добра закрила.