Знакът на пламъка
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цеца Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Знакът на пламъка». Краткое содержание книги:
— Стига ви, че работим заедно с вас.
Микробусът спря.
— Е, не мога да кажа, че пътуването беше приятно — каза Чатъм, — но научих много неща, макар и неприятни.
— Надявахме се не да ви развалят настроението, а…
— Да ме изплашат?
— Да.
— Смятайте, че е така.
Тес, Крейг и останалите от екипа изпратиха с поглед Чатъм, докато той не се скри в голямата си хубава къща. В това време микробусът се измъкна от сянката на дърветата и потегли.
— Дали е от тях? — обади се отец Болдуин.
— Не се знае — отвърна Крейг. — Очите му не са сиви.
— Това нищо не значи. Само някои от вредителите имат този белег. Освен това често носят цветни контактни лещи — за маскировка.
— Аз също го наблюдавах внимателно — каза Тес. — Реагираше съвсем естествено.
— Разбира се. Един истински професионалист винаги се държи естествено. Не съм се съмнявал в това. Затова ще продължаваме да го наблюдаваме. Докато беше с нас, в къщата му са монтирани „буболечки“ и подслушвателно устройство на телефона. Също и в кабинета му. Хвали се, че всяка сутрин проверяват всичко, но срещу нашите средства обичайните мерки са безсилни. От този миг се записва всяка негова дума. Ще бъде поставен под най-прецизно наблюдение. Само да се обади на когото не трябва, или пък да се срещне с някой от тях, само една погрешна дума и ще знаем какъв е.
— Мисля, че е чист — каза Тес.
— Остава да проверим Кенет Маден и Алън Джерард. Отиваме все по-високо — вторият човек в ЦРУ и вторият човек в Белия дом. Възможно е да са чисти. Но подушвам, че приближаваме вредителите. Зловонният им дъх е много силен. Хайде, обади се.
— На Маден?
— Да. Следвай програмата. Нагоре по стълбата на властта. Накрая със сигурност ще попаднем на тези, които търсим.
— Искам само да остана жива. Трябва ли да поемам този риск?
— Помни, ако не ги унищожим, те неизбежно ще те убият.
— Но като се свързвам с Маден и после с Джерард, също се излагам на опасност — възрази Тес.
— Крейг и аз ще бъдем до теб. И не забравяй — в токовете на обувките, които носите, има миниатюрни микрофони с радиопредаватели. Моите хора по всяко време ще знаят къде се намирате и какво става.
— Слабо утешение — все пак може да ни убият, докато се доберете до нас.
— Тес, без нас смъртта ти е гарантирана. Само чрез нас ти и лейтенант Крейг имате шанс заедно да се насладите на остатъка от живота си.
— Аз съм съгласен на тези условия — обади се Крейг. — Хайде, Тес, не можем да се откажем точно сега. Щом и без това ни преследват, да подгоним тези копелета — поне ще знаем, че сме опитали всичко. Нямаме друг избор.
— Толкова ме е страх.
— Знам. И има защо. Аз също се страхувам — Крейг я притисна в обятията си.
— Хайде, Тес. Обади се на Маден — подкани я отново отец Болдуин.
Военновъздушна база „Андрюс“
Един след полунощ. Почти ослепени от прожекторите, Тес и Крейг спряха набързо наетата кола пред строго охранявания вход в настръхналата с бодливата си тел ограда на летището.
Постовият се появи веднага.
— Очакват ви — каза той, когато чу имената им. — Документите за самоличност, ако обичате.
Двамата показаха шофьорските си книжки. Постовият ги провери внимателно, сравнявайки снимките с лицата им, и ги упъти към ВИП-а на базата.
Тес и Крейг продължиха с колата под вдигнатата бариера. Зад дългите сгради пред тях, по които се плъзгаха светлини на прожектори, се носеше рев на излитащ реактивен самолет.
— Отец Болдуин ни подведе. Обеща, че ще бъде с нас — промълви Тес.
— Няма никаква възможност — разтвори ръце Крейг. — Не и тук, в базата „Андрюс“. Двамата сме заедно от доста време, затова не буди подозрение, че те придружавам, но трети човек би изглеждал подозрителен. Как ще обясним присъствието му? Една по-внимателна проверка — и край. Не трябва да възбуждаме съмнения у Джерард. Ще ни устрои веднага клопка.
— И това ако не е клопка! — Тес нервно насочи колата към внушителната, добре осветена сграда на ВИП-а. — Хората на Болдуин не могат да припарят тук, дори да изпаднем в беда.
— Нищо не може да ни се случи. Поне не тук и не сега. Има прекалено много хора.
— Ти вярваш на охраната?
— Те служат на военновъздушните сили, не лично на Джерард. Невъзможно е всички да са вербувани.
— А после? — потръпна Тес. — За какво Маден ни препрати тук? Ако ни натоварят на самолет?
Крейг беше мислил за този вариант.
— Не сме сигурни, че Джерард иска да ни убие. Или пък Маден. Просто ни предават по веригата — Чатъм на Маден, а той на Джерард.
— Сякаш играят дяволски бейзбол.
— Просто се дръж спокойно.