Гръмотевичният дом
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Николаев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гръмотевичният дом». Краткое содержание книги:
Етикетите на по-малък брой контейнери бяха:
Имаше множество женски дрехи, някои мъжки и отделни кашони с детски облекла, които обхващаха всички стилове в модата до края на седемдесетте години. Имаше дори и отделно подредени кутии с дрехи на различни субкултури.
Всичко това не само доказваше, че черквата е имала амбициозен план за събиране на облекла, които да й служат в мисионерската дейност отвъд океана. Очевидно бе добре замислена постоянна програма за складиране.
Сюзан бе убедена, че това не е просто амбициозна програма за съхранение на исторически ценности. Това не бяха музейни образци за американските модни стилове; бяха пълни гардероби, годни да облекат стотици и стотици хора в почти всички модни стилове от последните двайсетина години.
Като че ли всички жители на Уилоуок бяха изключително пестеливи — всеки мъж, всяка жена и всяко дете, — че масово се бяха включили в инициативата да съхранят старите си облекла, за да могат те отново да влязат в работа, ако някой ден старите стилове дойдеха отново на мода. Този начин да се избягнат безбожните цени на модните дизайнери беше много умен и заслужаваше уважение. Но в склонната към разхищения американска култура, където почти всичко се изработва за еднократна употреба, какви ли хора, какво ли общество биха могли да организират и така съвършено да изпълнят огромна програма за складиране с такъв мащаб? Навярно общество на роботи. Общество на мравки.
Сюзан продължи да обикаля кутиите, като се озадачаваше все повече. Откри няколко кашона с етикет „НЕОФИЦИАЛНИ ПРАЗНИЦИ: ДЕН НА ВСИ СВЕТИИ“. Махна лентата, с която един от тях бе залепен, и го отвори. Беше претъпкан с маски — таласъми, вещици, джуджета, вампири, Франкенщайновото чудовище, върколаци, извънземни същества и подбрани зли духове. Отвори следващия кашон и откри сбирка от принадлежности за увеселения по случай Деня на вси светии — оранжеви и черни книжни декоративни ленти, фенери от тиква, снопове индианска царевица, черни книжни фигури на котки и духове. Огромната сбирка от празнични съоръжения не беше предназначена само за увеселенията в черквата „Сейнт Джон“; тук имаше достатъчно материал, за да се украси целият град и да се облекат всичките му деца.
Вървеше по пътечките и разглеждаше етикетите на някои от останалите стотици контейнери:
НЕОФИЦИАЛНИ ПРАЗНИЦИ:ДЕНЯТ НА СВЕТИ ВАЛЕНТИНОФИЦИАЛНИ ПРАЗНИЦИ:КОЛЕДАОФИЦИАЛНИ ПРАЗНИЦИ:НОВА ГОДИНАОФИЦИАЛНИ ПРАЗНИЦИ:ДЕНЯТ НА НЕЗАВИСИМОСТТАОФИЦИАЛНИ ПРАЗНИЦИ:ДЕНЯТ НА БЛАГОДАРНОСТТАЧАСТНИ СЪБИРАНИЯ:КЪПАНЕ НА БЕБЕЧАСТНИ СЪБИРАНИЯ:РОЖДЕНИ ДНИЧАСТНИ СЪБИРАНИЯ:ГОДИШНИНИ ОТ СВАТБИЧАСТНИ СЪБИРАНИЯ:ПРИЗНАВАНЕ НА ЕВРЕЙСКИТЕ МОМЧЕТА ЗА МЪЖЕЧАСТНИ СЪБИРАНИЯ:БЕКЯРСКИ ПРАЗНЕНСТВАСюзан накрая престана да разглежда кашоните и металните шкафове, защото осъзна, че там няма да открие никакви отговори. Многообразието им само повдигаше нови въпроси около Уилоуок. Всъщност колкото повече проучваше сбирката, толкова по-смутена, объркана и потисната ставаше. Чувстваше се като Алиса, която е преследвала белия заек, но се е озовала в значително по-странна и по-непредразполагаща дупка от дружелюбната Страна на чудесата. Защо в лютеранската черква „Сейнт Джон“ имаше костюми за еврейски религиозни тържества? Не беше ли странно съоръженията за бекярски тържества да се съхраняват в черква? Порнографски филми, плакати с голи жени, празнични салфетки с изрисувани мръсни карикатури — и всичко това в черква! Защо свещеническото жилище не се използваше като дом? Дали преподобният Потър Б. Кинфийлд съществуваше, или беше измислен, просто име върху табелата? И ако го имаше, къде ли живееше, щом не тук? Наистина ли в Уилоуок живееха четири хиляди или повече маниакални колекционери, които никога не хвърлят нищо. На пръв поглед всичко изглеждаше нормално. Но при по-внимателно оглеждане в Уилоуок нямаше абсолютно нищо, което да не е странно.
Колко ли от останалите сгради в града не бяха онова, което изглеждаха?
Тя уморено излезе от пътечките между сандъците и се върна при входната врата. Ставаше все по-несигурна. Чудеше се дали изобщо ще й се удаде да се измъкне от дупката на заека, да се върне в истинския свят.
Едва ли.
Когато излезе отново навън, едва стоеше на крака. Усещаше пропитите си от дъжда дрехи като натежали поне с един тон. Не можеше да повярва, че дъждовните капки се стоварват върху й с такава сила, а вятърът й нанасяше удари като с парен чук, които всеки миг можеше да я смъкнат на колене.