Гръмотевичният дом
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Николаев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гръмотевичният дом». Краткое содержание книги:
Искаше й се да не се бе събуждала. Нямаше желание изобщо някога да е будна. Искаше й се да умре.
— Сюзан?
Тя не помръдна.
Харч повдигна с палец един от клепачите й и от изненада тя примигна.
— Не се опитвай да ме заблудиш, тъпа кучко — ухили се той. — Знам, че си будна.
Тя се чувстваше изтръпнала. Уплашена, но изтръпнала. Ако имаше късмет, сковаването й щеше да нараства, докато остане единственото й усещане.
— Вече е почти време — съобщи Харч. — Знаеш ли го? След около един час тържеството започва. След три часа ще ти разрежа гърлото. И така ще ни останат два часа за забавление. Нали не искаме да разочароваме останалите момчета? Два часа трябва да им стигнат, как мислиш? Ти ще успееш да ги умориш бързо каквато си привлекателна.
Нищо не й изглеждаше истинско. Беше прекалено шантаво, прекалено безсмислено, прекалено размазано в ъглите, за да бъде истина. Болнично легло посред пещерата? Това е невъзможно. Ужасът, насилието, заканата за ново насилие, неподправената злоба на Харч… всичко напомняше най-вече на сън.
И все пак тя усещаше болка на два места по ръката си, където той бе забил спринцовката. Това го чувстваше истински.
Харч отхвърли завивките и отново я разголи.
— Мръсник — прошепна тя така тихо, че едва чу собствения си глас.
— Просто искам да се подготвя — изсумтя той. — Кажи, сладурче, ти не го ли очакваш със същото нетърпение като мен? Ммм?
Тя затвори очи с надеждата да се откъсне и…
— Харч! — … чу Макгий да извиква името на мъчителя й.
Отвори очи и видя Харч да се обръща със стреснато изражение.
— Ти какво търсиш тук? — изръмжа той.
Сюзан нямаше сили да приседне в леглото, затова само вдигна глава от възглавницата, доколкото можа, което не беше кой знае колко, и видя Джеф Макгий. Стоеше на не повече от метър от края на леглото. Трептящите пламъчета на свещите се отразяваха в него и той изглеждаше облечен в накъдрена черна пелерина. Беше насочил към Харч дългоцевен пистолет.
— Ти какво, по дяволите… — започна Харч.
Макгий го простреля в лицето. Той падна назад, където не се виждаше, и се удари силно в пода.
Пистолетът бе издал съвсем тих звук и Сюзан се досети, че част от дългото дуло е заглушител.
Тихият изстрел, видът на размазаното лице на Харч, трясъкът от строполилото се тяло — всичко това имаше особеностите на реално събитие. Не беше стилизираното, пресилено и продължено до безкрайност сюрреалистично насилие, на което беше подложена през последните няколко дни; тук нищо не приличаше на сън. Беше смърт — студена, жестока, бърза.
Макгий заобиколи леглото й.
Сюзан примигна към пистолета. Тя бе все така объркана и при този странен поврат на събитията. Почувства се като залюляна на ръба на пропаст:
— Сега мой ред ли е?
Той пъхна пистолета в страничния си джоб.
В другата си ръка носеше някаква чанта и я пусна на леглото до нея. Не, не беше чанта. Калъф от възглавница, натъпкан с нещо.
— Да се махаме оттук — каза.
Започна да изважда дрехи от калъфката. Нейни дрехи. Гащички. Тъмни панталони. Бял пуловер. Мокасини.
В дъното на калъфката имаше още един голям, кръгъл предмет и тя го гледаше с нарастващ страх. Отново я обзе усещането, че спи, реалността избледня и изведнъж реши, че последният предмет в калъфката е отрязаната, гниеща глава на Джери Стийн.
— Не! — извика. — Стига!
Той извади последния предмет. Беше просто дънковото й яке, навито на топка.
А не глава на мъртвец.
Но тя не се почувства по-добре. Все още бе объркана, не успяваше да се залови за реалността и да се успокои.
— Не — отсече. — Не. Вече не мога да понасям. Просто свършвай.
Макгий я погледна за миг странно, а после сините му очи показаха, че се е досетил:
— Мислиш си, че това е декор за още една поредица от гадни малки сцени.
— Много, много съм уморена — призна си тя.
— Не е — настоя той. — Не е декор.
— Просто искам всичко това да свърши.
— Виж, половината от умората ти се дължи на наркотика, който са ти слагали. След малко ще се освежиш.
— Махай се.
Вече не можеше да държи главата си изправена. Отпусна се на възглавниците.
Дори не я беше грижа, че лежи гола пред него. Не се протегна към завивката. А и не беше сигурна, че биха й стигнали силите да я издърпа. Освен това всеки опит за благоприличие би изглеждал нелеп след всичко, което вече й бяха направили, след всичко, което бяха видели.
Беше й студено. Но и това нямаше значение. Нищо нямаше значение.
— Слушай — започна Макгий, — не съм очаквал, че ще разбереш какво става. Ще ти обясня после. Сега просто ми имай доверие.
— Някога ти имах — промълви Сюзан. — Вярвах ти.