Сребърният ангел
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сребърният ангел». Краткое содержание книги:
Но после тя се запознава с един тайнствен мъж, който отново събужда в израненото й сърце нежна страст…
Най-после в стаята останаха само Джамил и двамата нубийци. Владетелят заповяда да донесат чаша каняк, опразни я на един дъх и отпрати телохранителите в градината. Те отказаха да го оставят сам и Шантел разбра това, въпреки че не познаваше езика на знаците. Но накрая все пак се подчиниха и излязоха.
— Защо им заповядахте да излязат? — попита тя, когато останаха сами. — Сигурно искате да ме убиете със собствените си ръце…
Той се отпусна на колене пред нея и смръщи вежди.
— Какви са тия глупости? Ти…
Но Шантел не го остави да се доизкаже. Тя се хвърли на гърдите му и се вкопчи в него.
— Толкова съжалявам — захълца тя, скрила лице във врата му. — Не исках да ви нараня, кълна се. Целех се в гърба му, но се спънах и…
— Знам.
Тя отметна глава назад и го погледна.
— Какво искате да кажете?
Дерек се изсмя на раздразнението, промъкнало се в гласа й.
— Къде отидоха съжаленията ти?
— Значи не вярвате, че съм искала да ви убия?
— А ти искаше ли?
— Разбира се, че не.
— Тогава знай, че мога да направя разлика между опит за помощ и заплаха. Помощта ти дойде тъкмо навреме.
— Какво?
— Силите вече ми изневеряваха и нямаше да мога да удържа онзи тип, ако ти не го беше извадила от равновесие и така успях да го отблъсна. Може да се каже, че ми спаси живота.
— Наистина ли? — пошушна тя и замислено добави: — Следователно сте мой длъжник, милорд.
— Ако смяташ да молиш за свободата си, малка луна, първо си помисли много добре. Толкова силно те желая, че надали ще те пусна да си идеш — дори като благодарност за живота ми.
Ако беше казал нещо друго, всички по-ранни уверения в любов биха отишли по дяволите. Но даден по този мил начин, отказът не я разочарова.
— Тогава ми окажете една голяма милост.
— Какво искаш сега?
— Вярност!
— Не предпочиташ ли да те обсипя с богатства? — Когато Шантел плахо, но решително поклати глава, Дерек буйно я привлече към себе си. — Сигурно ще ти се иска да си избрала богатствата, защото нощем ще се молиш за почивка, но аз няма да ти позволя да ме напуснеш нито за миг.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И СЕДМА
— Обесихте ли го на портата на двореца? — попита Дерек.
Двамата с Омар бяха прекарали сутринта в залата за аудиенции и сега се прибираха в покоите на Джамил. Имаха няколко срещи с чуждестранни дипломати и високопоставени лица, с които се водеха преговори. Първия път Дерек беше доста нервен и се боеше, че опитните очи на чужденците ще открият разлика между неговото държание и това на Джамил. Но днес се почувства много по-добре в ролята на владетел и доведе няколко важни дела до успешен край. Изслуша и доста просители и се опита да уреди въпросите им, допитвайки се до съветите на Омар.
Великият везир вървеше до него с намръщено чело, все още разтревожен от покушението предната вечер.
— Да. И нека изгние там, дето могат да го видят всички. Още не се е обадил никой, който би ни помогнал да установим самоличността му, макар че обявихме награда.
— Не ми се вярва и да се появи. Кой би проявил достатъчно глупост да признае, че се познава с убиец? Из града сигурно вече се говори, че поредното покушение върху живота ми отново се с провалило. Станаха две, откакто съм тук. А преди това?
— Пет опита, единадесет жертви — изръмжа сърдито Омар.
— Я виж ти! Скоро ще им омръзне.
— По-скоро ще станат още по-дръзки в отчаянието си…
— Не вярвам. Разберете: парите, които стоят зад атентаторите, все някой ден ще свършат. Ще се съгласите с мен, че те поемат твърде голям риск и няма да се продават евтино.
— Селим напусна Барка ожесточен, но не и беден. Ала сте прав: рискът наистина е голям, макар и не по-голям от този, който поехте вие. Май обичате опасностите?
— Приличам ли ви на безумец?
— Приличате на мъж, който се наслаждава на живота — отговори мрачно Омар.
Дерек тихо се засмя.
— Отгатнахте. Необходимо ми е и малко напрежение, защото тук живеете доста монотонно.
— Мислех, че жената ви напряга достатъчно. Или тя ви служи само като повод да се излагате на опасност?
Въпреки очевидното неодобрение на стария везир, Дерек се ухили.
— Беше точно както ви казах. Жахар щеше да се чувства ужасно, ако нубийците стояха от двете ми страни. Пък и нищо страшно не се случи. — Омар го изгледа сърдито и той отново се засмя. — Не се тревожете, стари приятелю. Обещавам ви да остана здрав и читав до завръщането на Джамил.
— Ишаллах — промърмори с надежда Омар и побърза да се сбогува.
Дерек отдавна вече не вярваше в предопределението на съдбата, но това беше един от стълбовете на мюсюлманската вяра. Крепени от нея, мъжете се впускаха безстрашно в кървавите битки. Ако им беше дошло времето, щяха да загинат, ако ли не — щяха да останат невредими. Дерек обаче смяташе, че все пак има някаква възможност да влияе върху съдбата си — да я направлява с умение и решителност.