Любовницата на корсаря
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Крушев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на корсаря». Краткое содержание книги:
Не усещаше вече дъжда. Огледа се и видя, че се намират под някаква надвесена скала. Явно Сокола бе успял да я донесе дотук. Не бе в състояние да възприеме вече каквото и да било, само затвори очи и заспа начаса.
Събуди я слънцето, което огряваше с топлите си лъчи нейното все още мокро тяло. Изправи се и видя Сокола да лежи на няколко крачки от нея. Бавно пропълзя до него. Прииска й се да го върне в съзнание с нежна целувка. Точно тази сутрин не бе способна да изпитва нито срам, нито някакви угризения на съвестта. Изведнъж нещо я накара да се спре. Вгледа се внимателно в лицето му. Половината от неговата брада и мустаците му бяха просто изчезнали, остатъците бяха странно залепнали по кожата. Тя хвана едно косъмче и го дръпна предпазливо. То остана в ръката й. Фалшива брада? Без нея Сокола приличаше още повече на Питрок Кемерън… Не — изглеждаше точно като него.
Истината бавно стигна до съзнанието й. Тя скочи рязко, забравяйки отчаяната битка със смъртта, която бяха водили предната нощ, забравяйки всичко останало в сляпата си ярост.
— Кучи син! — изкрещя Скай и го разбуди не с целувка, а с ритник в корема.
ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА
— Кучи син! Отврат! Гнусен тип! Мошеник с мошениците! По-гаден и от отрепка, от плъши говна! Жив да те одерат дано!
Рок реши, че все още сънува. Бурята, разбира се, бушува край него, връхлетяла го е фурия и го бие, блъска, тормози, мъчи, изтезава, та дано се събуди и дойде в съзнание…
Не, това не е сън! Скай е. Надвесена над него, вика, крещи, пищи, ругае. Едната й ръка е подпряна на кръста, а с другата върти собствената му сабя, заплашвайки да отсече някой от крайниците му. На слънчевата светлина очите, й искрят като сапфири, а косата, разбърканата й коса, се е разпиляла по цялото лице. По тялото висят някакви мокри остатъци от облекло, а голите стъпала са се разтанцували наоколо и сякаш не знаят кога ще спрат. Ако не бе тъй разгневена, той непременно щеше да се усмихне. Независимо от крайно обезпокоителното състояние на духа, тази жена изглеждаше по-прелъстителна от когато и да било. Под все още мократа горна част на роклята отчетливо изпъкваха кръглите, пълни гърди. Бе като езическо създание от отдавна забравени, варварски времена.
Той я гледаше стреснат, без изобщо да разбира за какво става въпрос, а през това време тя го струпваше безспир с ругателни епитети и ритници в корема. Стенейки, той все пак успя да се изправи.
— Скай! Какво става с теб?
— А, и отгоре на всичко пита?
Докосна инстинктивно лицето си. Половината от брадата бе изчезнала. Рок измърмори някаква ругатня и отлепи и останалата част. Боже, колко е уморен… Болеше го цялото тяло, а като капак на всичко се налагаше да изтърпи и темпераментния спектакъл на Скай.
— Ставай веднага! — заповяда тя и опря острието на сабята в сънната артерия на врата му. Докато се изправяше, очите й пръскаха искри. — Би трябвало да те смеля на кайма и така да спестя труда на палача. Господи Боже, какво направи ти с мен!
— Какво съм направил?
— О-о, лорд Кемерън или капитан Сокол. Как можа! На теб бесило ти е малко! — Тя тръгна напред с вдигната сабя и на него не му оставаше нищо друго, освен да отстъпи. Никога не я бе виждал толкова разгневена. Не бе наясно и дали няма да употреби оръжието.
— Дай ми сабята, Скай.
— Да ти дам сабята ли? Ти май си мръднал нещо, а?
— Нали не искаш да ме убиеш…
— Да те убия ли? О да, разбира се, че искам. Само че на първо време ще те поизтезавам малко. Да имаше как, бих те хвърлила във вряло масло или пък бих ти рязала пръстите и разни други израстъци парченце по парченце…
— Лейди… — заговори той предупредително.
— И кого ще убия? Лорд Кемерън? О не, не мъжа си, представителя на висшето общество, а пирата, жалкия негодник…
— Значи, ще убиеш любовника си, любимия? — заговори той протяжно, отмести сабята настрана и пристъпи към нея.
Тя се отдръпна назад.
— Сребърния сокол ще убиеш, така ли? Човека, който те изнасили толкова брутално? Нали това каза на мъжа си, когато го придумваше да анулира брака ви.
Дъхът й спря, когато се удари с гръб в някаква палма. Овладя се обаче бързо и рязко дръпна сабята, която остави драскотини но палеца му. Само след секунда острието на сабята отново се опираше в гръкляна му.
— Ти, кучи сине! Да ме изпързаляш така…
— Дай веднага! сабята, Скай.
Двамата започнаха да се придвижват предпазливо в кръг и да се дебнат.
— Подъл мошеник такъв! Значи от моето легло се прехвърли направо в кревата на друга, така ли! Посмей само да ме докоснеш още веднъж!
— Друга жена не е имало.
— Лъжец! И двамата видяхме онази червенокоса никаквица.