Някой бди над теб
- Автор: Макнот Джудит
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Русенова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Някой бди над теб». Краткое содержание книги:
— Тогава Бил вече пласираше наркотици, освен това се и друсаше, а Анджело бе не по-малко дрогиран от него. Двамата се сбиха и Бил го уби.
— Божичко!
— Ченгетата дойдоха да съобщят на леля и тя се поболя от мъка.
— А ти какво направи?
— Отидох да търся Бил. След около час го намерих, още беше дрогиран. Дори не си беше измил ръцете. Протегна ги и ми ги показа. Бяха изцапани с кръвта на Анджело.
— И? — прошепна тя.
Той сви рамене и отпи от уискито.
— И аз го убих.
Лий го изгледа шокирана. Не можеше да повярва, че е извършил убийство, че й го съобщава толкова спокойно и че свива рамене и отпива от питието си просто така. После се сети, че той бе отпил и преди да й разкаже истината. Майкъл остави празната чаша и скръсти ръце пред гърдите си. Загледа се в Лий, сякаш очакваше да чуе присъдата й, макар че не изглеждаше кой знае колко заинтересован. Вече не бе внимателният и добър мъж, когото познаваше, сега се бе превърнал в друг човек…
Напомняше й на студения и враждебен младеж, когото бе познавала преди четиринайсет години — груб, безразличен мъж. Само дето още си спомняше, че тя обича круши и пица със скариди.
Лий го гледаше, изучаваше непроницаемото му лице и изведнъж нещо й хрумна.
— Ти имаше ли намерение да го убиваш? — попита.
Вместо да й отговори, той зададе въпрос и чертите на лицето му леко се смекчиха:
— Защо мислиш, че не съм го убил нарочно?
— Ти ми каза, че ти е бил най-добрият приятел. Споделяли сте една и съща детска кошарка. Каза, че и двамата с Анджело са били дрогирани. Но не останах с впечатление, че братовчед ти е бил невинен.
— Права си — отвърна той със странна нотка в гласа си. — Не го убих умишлено. Но отидох, за да го пребия. Ако бях успял да му взема пистолета, щях да го смеля от бой.
— Но ти не можа, нали?
— Трябваше да съм в състояние. Бях доста по-едър и по-силен от него, но той беше надрусан, а аз бях откачил от ярост. Бил размаха пищова и аз го нападнах. Пистолетът гръмна, докато се борехме. Бил издъхна в ръцете ми.
— И затова ти отиде в затвора.
Той кимна и си наля още уиски.
— Погребаха Бил и Анджело в един и същи ден. За съжаление не можах да присъствам.
— Само че аз не разбирам защо си отишъл в затвора. Било е самоотбрана.
— Чичото на Бил беше на друго мнение, а вече беше капитан в полицията. Имаше силни аргументи — бях по-едър и по-силен от племенника му, освен това бях с една година по-голям. Вярваше, че вината за смъртта на Бил, единствен син на сестра му, е само моя. Тогава ми каза, че ще посвети живота си на усилието да ме направи нещастен, и досега изпълнява заканата си. Уилям Труманти е човек на думата си.
— Уилям Труманти! — изуми се Лий и се наведе към Майкъл. — Убил си племенника на комисар Труманти!
— Да.
— Мили Боже…
— Лежах в затвора четири години и всяка свободна минута прекарвах в библиотеката. Учех.
— Какво?
— Право. Реших, че след като непрекъснато имам проблеми със закона, ще трябва да се науча как да го заобикалям. По-късно разбрах, че има и по-интересни неща за учене. Когато излязох от затвора, се записах в колеж и после в университет.
Лий стана и махна похлупака от блюдата със салатата „Цезар“, която Хилда им бе приготвила.
— И после какво стана? — попита.
— Открих, че имам нюх за правене на пари, и то по законен път. В архитектурата. Бях израснал на улицата и можех да се оправям със строителите, освен това знаех как да изготвя изгодна сделка и да спечеля от нея.
Отначало всичко потръгна добре. Дори повече от добре. Бизнесът ми обаче се разрасна и Труманти ме надуши. Докато се осъзная, ме арестуваха за „подкупване на градски инспектор“. Останалото е история. Колко го по-успешен ставаше бизнесът ми, толкова по-отвратителни ставаха обвиненията.
Майкъл млъкна и погледна Лий. Тя стоеше като закована и държеше лъжицата със салата.
— Няма ли да сложиш това в чиния?
— Какво? А… Да. Продължавай… после какво стана?
— Знаеш всичко останало. Труманти има влиятелни приятели и с дългия списък арести не му бе трудно да издейства федерален прокурор да се заеме с мен или с делата ми. Пръснал съм милиони в различни съдилища, за да се защитавам. Това се превърна в игра, която и двамата играехме… грозна игра. Сега той умира от рак, но не се е укротил. „Вендета“ е италианската дума за кръвно отмъщение и Труманти вярва сляпо в нея. Е — най-сетне попита той, — спазих ли своята част от сделката ни?
Лий го погледна и кимна утвърдително, опитвайки се да проумее чутото. Нямаше причина да вярва, че Валенте й е разказал цялата истина, но все пак му вярваше. Поради някаква незнайна причина му вярваше напълно. Внезапно си спомни с каква готовност Труманти й бе предложил помощта си. Колко бързо бе изпратил полицаи, за да открият какво се е случило със съпруга й. Тогава тя бе прекалено ужасена и изплашена, за да поставя под съмнение мотивите на полицейския комисар, ала сега се запита дали Труманти знаеше, че Логан се е познавал и е работил с Майкъл Валенте, и дали това е причината за готовността му да помогне.