Някой бди над теб
- Автор: Макнот Джудит
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Русенова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Някой бди над теб». Краткое содержание книги:
— Труманти няма да те натопи за това. Няма да му позволя — рече тя и се обърна с гръб към Майкъл, за да вдигне ципа на роклята й.
При вида на голия й гръб устата му пресъхна.
— Можеш ли да направиш нещо с този цип? Заяде.
За най-голяма изненада на Майкъл Труманти се превръщаше в негов съюзник.
Още щом излязоха от асансьора във фоайето, отвън се чу писък и репортерите и фотографите се скупчиха на входа.
— Сигурна ли си, че искаш да го направиш? — разтревожено я попита Майкъл.
Лий вдигна поглед към него. Порцелановото й лице бе леко заруменяло, красивите й зелени очи с дълги мигли като че ли не излъчваха увереност, меките й устни потреперваха. Тя изглеждаше прекалено крехка, за да направи онова, което се канеше — да прекоси фоайето и да мине през глутницата репортери. Ала тя тръсна глава, повдигна брадичка и пред очите на Майкъл слабата, крехка и съсипана женица изведнъж стана спокойна, студена и недостъпна дама. Майкъл стоеше като хипнотизиран от изпълнението на една несравнима актриса, която бе принудена да изиграе роля извън театъра. Той понечи да й предложи да го хване под ръка, ала тя се усмихна и поклати глава. Щеше да излезе навън без чужда помощ, без чужда опора, и то само за неговото добро. Преди по-малко от два месеца бе кралицата на Бродуей. Сега бе абдикирала от трона си, ала захвърляше самоналоженото си изгнание. Само заради него.
Майкъл я следваше и сърцето му преливаше от гордост, докато Лий преминаваше тълпата репортери и хората с фотоапарати на телевизионни камери, от които се криеше вече седмици наред.
— Къде отивате, госпожице Кендал? — изкрещя някой от тълпата, когато тя понечи да се качи в бентлито.
Не бе отговорила на нито един въпрос, ала сега се извърна и спокойно изрече:
— Двамата с господин Валенте отиваме на вечеря.
— Ще коментирате ли статията, която излезе днес в „Дейли Нюз“ — настойчиво попита репортерът.
— Да — отвърна тя с леко презрение. — Ако комисар Труманти или някой от подчинените му одобряват клеветите, които отпечатахте днес, то тогава е направо престъпно безотговорен, също като вестника ви.
След като отговори на въпроса, тя се настани в колата, а Майкъл я последва. Не можеше да повярва, че Лий дръзва да обвини в клевета такъв влиятелен вестник като „Дейли Нюз“, също както бе обвинила в престъпна небрежност самия комисар на нюйоркската полиция. Майкъл знаеше, че е обзета от гняв и страх, ала изражението й бе радостно.
— Мисля, че мина доста добре, а ти? — попита тя.
Той потисна смеха, който го напуши, и рече:
— Не беше зле.
Но когато О’Хара му съобщи една новина, настроението му се развали.
— Имаме опашка, господин Валенте — рече Джо. — Двама репортери се опитваха да ни следват с такси, но ги разкарах още на втората пряка.
— Кой е тогава, преследвачът ли? — нервно попита Лий и се наведе напред към шофьора.
Той поклати отрицателно глава.
— Този кара тъмен седан и ни следи плътно. Сякаш сме го взели на буксир, въпреки че си мисли, че не сме го забелязали. Това значи, че е ченге.
Джо погледна в огледалото за обратно виждане в очакване на инструкции.
— Разкарай го — нареди Майкъл.
— Готово.
Лий ахна и сграбчи Майкъл за коляното, когато Джо внезапно засече всички в съседните три ленти и зави в някаква уличка. В дъното на алеята направи остър завой наляво и Майкъл прегърна младата жена през раменете, притискайки я към себе си.
— Добре караш, О’Хара — похвали го той.
Джо отново погледна в огледалото и се ухили весело.
— По-добре се дръжте за госпожа Манинг — рече и за ужас на пътниците си рязко сви в друга уличка, разминавайки се на косъм с редица контейнери за боклук.
— В кой ресторант отиваме? — попита Лий.
— Изненада е. Ще ти хареса, повярвай ми.
Тя кимна и рече:
— Вярвам ти.
Наистина му вярваше и той го знаеше. Въпреки всички предателства, които бе преживяла, Лий му имаше пълно доверие и й бе приятно да бъде с него не само защото му имаше вяра, но и защото копнееше животът й да продължи, освен това Майкъл й бе стар приятел. Преди няколко вечери му бе признала, че му вярва, защото преди години му бе вярвала и защото интуицията не я бе подвела. Освен това тя смяташе, че преди години интуицията й бе по-силна.
Майкъл също разчиташе на интуицията си и тя му говореше да не чака дълго, преди да отведе Лий в постелята — беше грешка да й позволи да го приема като „скъп, стар приятел“, с когото да се развлича. Той знаеше, че тя ще се опита да запази нещата такива, каквито са, за да си спести нови сътресения в живота.
Искаше да я люби още преди Логан да започне да й изневерява, искаше да я люби още преди пресата да я унижи публично и да я накара да мисли, че сама е виновна за случилото се, че не е била добра съпруга и че не е пълноценна като жена. Вече няколко пъти му бе намеквала, че точно такива мисли се въртят в главата й.