Някой бди над теб
- Автор: Макнот Джудит
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Русенова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Някой бди над теб». Краткое содержание книги:
Взе чиниите за салата и бутилката червено вино, която Хилда им бе отворила. Занесе ги на масата и едва сега осъзна, че Майкъл не я бе попитал дали му вярва.
Остана смълчана и загледана в красивия тъмнокос мъж, който наливаше виното във високите чаши с елегантни столчета. Лицето му бе сурово и безизразно на меката светлина на свещите. Лий осъзна, че той никога няма да я попита дали му вярва. Никога нямаше да се унижи и да я моли да му повярва. Спомни си нещата, които й бе казал, когато тя се прибра и влезе в кухнята. Тогава тя не бе успяла да изрази чувствата си и той го бе направил вместо нея…
„Наранен съм, особено душата ми. Всичко, в което вярвах, се оказа лъжа, а хората, на които имах доверие, ме предадоха.“
Беше я накарал да се разплаче, защото бе усетил нуждата й да излее мъката си, и после, когато сълзите потекоха, той я бе прегърнал, бе притиснал лицето й към гърдите си и успокоително я бе милвал по гърба. Беше прегръщал най-добрия си приятел в смъртния му час. Лий знаеше, че е бил не по-малко нежен с умиращото момче.
Майкъл застана пред нея и очаквателно я погледна. Искаше да й помогне да се настани на стола си. Лий го погледна, разтърсвана от противоречиви чувства.
— Лий — намръщи се той и я попита, — плачеш ли?
Тя реши да го излъже и поклати глава. Сетне яростно извика:
— Мразя Труманти!
Майкъл се засмя и я привлече в прегръдката си.
Четирийсет и пета глава
Седем-осем дни по-късно Майкъл стоеше нерешително във фоайето на апартамента на Лий. Двамата чакаха асансьора.
— Сигурна ли си, че не искаш О’Хара да докара колата ми на задния вход? — попита я той.
— Напълно.
През изминалата седмица полицията бе иззела всички документи от кабинета на Логан в апартамента и в навечерието на Нова година местните телевизионни капали гръмнаха от предположения, че Лий Манинг е заподозряна в убийството на съпруга си. Майкъл бе наблюдавал реакцията й. Тя се бе изправила много бавно, обвивайки ръце около себе си, после бе пребледняла силно. Той я бе прегърнал през раменете, а тя бе притворила очи и бе заровила лице в якето му. Беше съсипана, нямаше сили, за да се бори и да направи опровержение.
След онази вечер спекулациите в медиите се бяха превърнали в чисти фантасмагории. Всяко списание и радио, всеки вестник и всяка телевизия си имаше свои заподозрени, сред които бе и самият Майкъл. Дотогава в пресата се бяха появявали кратки статии за него и за връзките му със семейство Манинг, ала онази сутрин „Дейли Нюз“ бяха лепнали на първа страница огромно заглавие, което гласеше:
„Валенте — замесен в убийството на Манинг“
Статията разказваше за „ново доказателство“, че именно Майкъл Валенте е убил Логан Манинг, за да освободи Лий Манинг от развратния й съпруг и да я спечели за себе си.
Преди появата на тази статия той не бе успял да убеди Лий да излезе от апартамента, ала след като бе видяла онова грозно заглавие в „Дейли Нюз“, тя така се бе разгневила, че му се бе обадила, за да го покани на вечеря навън. Никой не можеше да я разубеди, че Уилям Труманти не е виновен за изтичането на информация и за клеветите в пресата.
— Също както е правел и в миналото — беше му казала тя по телефона. — Но този път няма да му се размине. Най-лошото, което можем да направим сега, е да се крием от всички, сякаш сме виновни, нали?
Лий бе прекалено унизена и слаба, за да се защити сама, ала сега бе готова да го направи заради него. Решимостта й изпълваше Майкъл с нежност. Той самият пет пари не даваше за Труманти или за статията в „Депли Нюз“, беше я уверил в това, ала Лий имаше кауза, която да й помогне да забрави собствените си грижи, и Майкъл нямаше да й пречи.
— Да се крием би било грешка.
— Мисля, че довечера трябва да излезем на вечеря. Ако не си зает, разбира се.
Майкъл я увери, че не е чак толкова зает. Обеща й да я вземе в осем вечерта и я помоли този път той да избере ресторанта.
Няколко минути след осем Лий излезе от спалнята си, облечена като за битка — в дълга черна рокля, беше си обула официални обувки с високи токчета, които подчертаваха елегантните й дълги крака. Очите й блестяха, лицето и имаше свеж розов тен, а деколтето на роклята бе дълбоко.