Някой бди над теб
- Автор: Макнот Джудит
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Русенова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Някой бди над теб». Краткое содержание книги:
Но най-много копнееше да я люби, защото я желаеше. Копнееше да докосва тялото й.
Ръката й тежеше на коляното му и Майкъл я покри със своята, сетне преплете пръсти с нейните и задържа дланта й върху бедрото си.
Жестът, изглежда, стресна Лий и тя объркано погледна преплетените им пръсти. Топлината от докосването я накара да се почувства в безопасност. Майкъл бе неин приятел и тя не се съмняваше в това. През последните седмици бе научила много неща за него. Федералните, щатските и местните власти непрестанно го тормозеха, но той не се предаваше и продължаваше да развива своя бизнес.
Бе търпял преследването на Труманти през всичките тези години, а Лий знаеше, че не би търпял никого другиго. Беше разбрала това преди четиринайсет години, когато двете момчета се бяха опитали да я оберат. Бяха извадили нож срещу Майкъл и бяха станали свидетели на смъртоносната му сила, която все още се криеше у него.
Сега Майкъл Валенте носеше елегантни дрехи, ала плещите му бяха все така широки и силни, а бедрата му — все така стройни и стегнати, както преди време, когато го бе виждала да носи тесни, износени дънки и обикновени тениски.
Имаше неща у него, които никога преди не бе забелязвала — чаровната му усмивка или прелъстителната мекост на устните му. В миналото тъмната гъста брада и враждебното поведение бяха скривали тези неща. Кехлибарените му очи тогава излъчваха хладна светлина, с изключение на нощта, когато се бе сбил с джебчиите заради нея. Тогава те светеха със смъртоносен блясък.
Лий се замисли за нощта, в която бе празнувала рождения си ден. Тогава за пръв път бе видяла Майкъл, който стоеше сам в претъпканата с хора дневна. Беше й се сторил хладен, враждебен и недостъпен в черния си официален костюм, така се изненадваше, че не го позна, че не позна гласа му. Богат, дълбок баритон, от които по гърба й полазваше странна тръпка, също както в старите дни. Щом заговореше, гласът му я омагьосваше.
На Нова година й призна, че преди много време е бил женен за кратко, ала когато тя го заразпитва, той веднага смени темата.
Лий почувства, че е самотник. Тя самата също бе самотница. Вече не искаше приятели, любовници или съпрузи.
В същото време обаче чувстваше Майкъл Валенте много близък. Той отново се бе върнал в живота й, но този път й помагаше не да се спаси от хулиганите, а да запази разума си.
Някой, ако й бе дарил бъбрек, нямаше да й помогне толкова и тя нямаше да му бъде така благодарна, както в момента.
Внезапно Лий се отърси от мислите си и осъзна, че от доста време двамата са потънали в дълбоко мълчание. Вдигна поглед от преплетените им пръсти и видя, че той напрегнато я наблюдава.
— За какво мислиш? — попита я.
— За донорите на бъбреци — пошегува се тя. После откровено изрече: — Мислех за теб.
Ръката му още по-силно стисна нейната. В Ийст Вилидж завиха по Грейт Джоунс Стрийт и Лий възхитено погледна спътника си.
— Трябваше да се досетя, че ще ме заведеш там. Знаех, че мястото се е променило, и мислех да дойда да го видя, но така и не успях. Спомням си го толкова грозно и… западнало… а я го виж сега! — Тя се наведе към прозореца и се загледа в старинните реставрирани сгради от деветнайсети век. Някои бяха превърнати в модни бутици, а други — в скъпи и елегантни жилищни сгради.
„Анджелини Маркет“ все още бе на ъгъла, ала вече не бе мрачна и схлупена сграда. Ремонтът и промяната го бяха преобразили в скъп деликатесен магазин. До него се намираше големият ресторант — бистро със старинни газови фенери отпред. Над вратата висеше табела, на която пишеше „Анджелини“. Когато Лий я зърна, се закова на място.
— Знаех, че има известен и луксозен ресторант на име „Анджелини“, но името е често срещано, а и мислех, че мястото се намира на юг.
Валенте понечи да подмине магазина, ала тя го дръпна за ръкава и рече:
— Чакай, нека влезем за минутка.
Пред касата имаше хора, ала никой не погледна към новодошлите. Доволна, че няма да бъдат разпознати, Лий се разходи покрай стелажите, потънала в спомени за времето, когато пазаруваше тук и когато парите не й достигаха. Тогава обаче животът бе по-радостен и не така сложен. Зад нея прозвуча дълбокият глас на Майкъл:
— Когато те видях за пръв път, стоеше точно там.
Лий се обърна, изненадана, че той си спомня това.
— Наистина ли? Помниш ли?
— Да, сякаш беше вчера — отвърна той и пъхна ръце в джобовете на кашмиреното си палто. — Носеше дънки и блузка без ръкави. Беше понесла цял куп консерви и портокали. Един портокал падна и когато се наведе да го вдигнеш, падна още един и още един…