Някой бди над теб
- Автор: Макнот Джудит
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Русенова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Някой бди над теб». Краткое содержание книги:
— Джин! — обяви.
Валенте се засмя с глас. Объркването и несигурността бяха непознати на Къртни, обикновено тъкмо тя ги предизвикваше у останалите. Не бе свикнала да изпитва неудобство. Чувството бе ново и тя се възхити на Валенте, който я бе поставил в такава ситуация. Обаче нямаше никаква представа защо й се смее и нямаше намерение да остави нещата така.
Взе тестето и отново разбърка картите, после ги раздаде като заклет картоиграч и каза:
— Нека да го направим интересно.
Принуден да играе с нея, той свали ръка от облегалката на стола си, взе раздадената му ръка и подхвърли:
— Колко интересно! — После изхвърли едната от картите си.
Беше прекалено бърз и се опитваше да я разсее, за да направи грешка.
— По двайсет долара на точка — отвърна му тя, при което Джо ужасено ахна.
После на свой ред изхвърли една карта.
— Можеш ли да си позволиш да загубиш толкова пари?
— Да — отговори тя и изигра хода си. — А ти?
— Ти как мислиш?
Къртни изтегли карта и му отговори:
— Мисля, че не обичаш да губиш. Нито пари, нито на карти, нито каквото и да е друго. — Остави ненужната си карта и зачака той да каже нещо интересно.
Той обаче погледна изхвърлената й карта и заяви:
— Джин!
— Какво? Не ти вярвам! — възкликна Къртни и се наведе да види картите, които й показваше. Въобще нямаше джин и тя смаяно попита: — Ама какво значи това?
— За двайсет долара на точка, по-добре да ти взема кола втора ръка или кожено палто.
Къртни го зяпна объркана и вбесена.
— Аз нямам нужда от кола, нито от палто.
— Така ли? — попита той и леко побутна картите към нея, за да ги разбърка наново, ако желае. — Тогава защо играем с такива залози?
Без да сваля очи от неговите, момичето взе тестето и започна да го разбърква. Усмихваше се. Усмихваше се, защото той беше много готин. Усмихваше се, защото той беше загадъчен, умен, хитър и вероятно много опасен. Усмихваше се, защото той бе направо страхотен. После изведнъж нещо й хрумна и доброто й настроение се изпари:
— Ти да не би да мислиш, че не мога да си позволя да си платя загубата. — Остро го изгледа тя и раздаде наново.
— Не. Мисля, че месечната ти издръжка е достатъчна, че да покрива загубите ти на комар.
— И защо по-точно мислиш така? Не може да си го решил по дрехите ми.
— Нали си сестричката на Ноа Мейтланд?
Къртни кимна:
— Ти откъде знаеш?
— Познавам брат ти.
Тя изведнъж се ужаси и напълно забрави за играта:
— Той нали… не е свидетелствал срещу теб, нали?
Валенте избухна в смях. Дълбок и дрезгав, сякаш отдавна не се бе смял така.
— Не. Преди няколко години имахме общ бизнес и те видях в дома ви в Палм Бийч.
Къртни въздъхна с облекчение и продължи да играе джин с мъж, който бе истинско предизвикателство. Наистина голямо предизвикателство. Изненадващо голямо предизвикателство.
Четирийсет и трета глава
Лий се прибра вкъщи и докато събличаше палтото си, от кухнята долетя непринуденият и весел смях на Къртни. Джо също се смееше. Това й се стори съвсем необичайно. След изчезването на Логан домът й бе потънал в униние.
Преди два дни бе минала и Коледа, тъжна и безрадостна, дори елхичка нямаха, а Лий винаги обичаше да окачва гирлянди и червени панделки над камината. Сега пред камината имаше само купища непрочетени коледни картички. Тя беше поръчала по каталог подаръци само за Хилда, Брена, Джо и Къртни. Не си бе направила труда да мисли за никого другиго.
Потискаща тишина бе надвиснала над дома като огромен плащ, тежък и задушаващ, но и предпазващ я от необходимостта да говори, да показва чувствата си или дори да ги признава пред себе си.
Вече не плачеше. Сълзи не й бяха останали, емоциите бяха притъпени и не излизаха на повърхността, за да я нараняват и да предизвикват появата на болезнени спомени. Лий бе вцепенена, но в безопасност. В тишина.
Сега обаче удобната изолация и успокоителната тишина бяха изчезнали, прогонени от смеха в кухнята. Лий се запъти натам, следвайки веселите звуци.
О’Хара пръв я видя и скочи на крака, прекатурвайки стола си.
— Искате ли горещо кафе? — избъбри той. — Имаме гости. Вижте кой е тук…
Лий застина объркана, когато видя Майкъл Валенте, който очевидно бе играл карти с шофьора и със съседката й. Той се изправи бавно с тържествената усмивка на човек, който знае, че мястото му не е там, но е твърдо решен да остане. Младата жена видя всичко това в очите му, но в тях имаше и още нещо, което остана неразбираемо за нея. Остана неподвижна на мястото си, докато той вървеше към нея.
Щом застана пред Лий, той вдигна ръка и тя също повдигна своята. Вместо да се ръкува с нея обаче, Майкъл постави длан под брадичката й. Присви очи и бавно обърна главата й наляво и надясно, изучавайки лицето й. Лий го остави да направи това с широко отворени, немигащи очи.