Миг преди никога

— Е, той наистина ми с оказал влияние, но не, моят музикален идол е малко по — стар от него.

В очите му има нещо загадъчно, дълбоко скрито зад тях.

— Кой? — питам абсолютно заинтригувана.

Без предупреждение Андрю се навежда напред, сграбчва ме през кръста и ме слага в скута си с лице към него. Малко съм шокирана, но изобщо не се противя на жеста. Той се взира в очите ми.

— Камрин?

Аз му се усмихвам и само мога да се питам какво го накара да направи това.

— Какво? — леко навеждам глава на една страна, ръцете ми са опрени на гърдите му.

Забелязвам как лицето му се променя за миг от някаква споходила го мисъл и той не отговаря.

— Какво има? — питам вече заинтригувана.

Чувствам ръцете му да се сключват около кръста ми, той се навежда и докосва с устните си моите. Леко притварям очи и отговарям на докосването. Чувствам, че ми се иска да го целуна, но не съм сигурна дали наистина трябва да го сторя.

Отварям очи, когато той отдръпва устните си.

— Какво не е наред, Андрю?

Той се усмихва и аз буквално усещам отвътре да ме облива топлина.

— Нищо — отвръща, плясва ме леко по бедрата с длани и бързо става пак закачливия и не толкова сериозен Андрю. — Просто исках да седнеш в скута ми — казва той и лукаво ми се усмихва.

Правя опит да се освободя — не на сериозно, а той обгръща кръста ми с ръце и продължава да ме държи. Единственият път, когато ми позволи да стана от скута му през остатъка от вечерта, беше, когато поисках да използвам тоалетната и той остана пред вратата да ме чака. Останахме още дълго в „Олд Пойнт" да наблюдаваме Еди и бандата да свирят блусове и блус рок и дори няколко стари джазирани песни, а после си тръгнахме обратно към хотела след единадесет часа.