Бялата стока
- Автор: Уудс Стюарт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Бялата стока». Краткое содержание книги:
Кат отвори вратата в края на коридора, погледна в тъмната стая и намери ключа за осветлението. Това беше голям килер, добре запасен с консервирани храни и продукти от първа необходимост. Той влезе в стаята. До отсрещната стена, където имаше чували с картофи и лук, се намираха два еднакви варела с изсушен фасул, единият от които беше отворен наскоро и беше пълен, а другият имаше само два-три сантиметра на дъното. Кат изключи осветлението, излезе от килера и се върна в дискотеката.
Шоуто продължаваше, но участниците бяха нови. Сега имаше две момичета и един огромен латиноамериканец. Интересът на тълпата беше все така жив. Кат погледна към този, за когото беше дошъл — изглеждаше отегчен. Изведнъж човекът се обърна и започна да си проправя път през тълпата към коридора. Кат се промъкна до колоната и започна да го наблюдава — отиваше към мъжката тоалетна. Погледна назад, за да се увери, че никой не идва. Тълпата беше изпаднала в екстаз. Кат си помисли, че това е прекалено добре и нещо ще се обърка. Беше напрегнат и дишането му се учести.
Тръгна бързо надолу по коридора, като поглеждаше назад през рамо, и влезе в тоалетната. Дени стоеше пред един писоар. Кат отиде до мивката и започна да мие ръцете си. Музиката беше силна и се чуваше добре. С разтреперани ръце наплиска с вода лицето си. Моментът, за който дори се боеше да се надява, беше настъпил.
— Хубаво шоу, а? — каза високо Дени.
Кат подскочи. Не очакваше той да го заговори.
— Да.
Дени закопча ципа на панталона си и пристъпи до съседната мивка. Пусна водата и започна да си мие ръцете.
— Да. Тези момичета съм ги избирал аз. — Беше пиян. — Всяка една от тях. Анакондата не обича латиноамериканки. Само северноамериканки. И те трябва да са от класа и да са млади. Аз му ги доставям.
Дени се наведе над мивката, плисна вода на лицето си и започна да го разтърква енергично.
Кат отстъпи назад от мивката, обърна се към Дени и с всичката сила, която можа да събере, го ритна в основата на гръбначния стълб. Викът на Дени беше отчасти заглушен от крана, в който си разби устата. Но при този шум никой не би могъл и да го чуе. Той падна по гръб, продължи да вика и започна да плюе зъбите си.
Кат извади автоматичния пистолет. Лицето на Дени се беше изкривило. Смаян, изведнъж спря да вика.
— Педераст такъв! — изсъска той, — Не усещам нищо в… мамка му, не мога да си движа краката!
Кат извади пълнителя с патроните от пистолета, разгледа го така, че да види Дени, и го пъхна обратно.
— Това е, защото сега си парализиран.
— Кой си ти? — избърбори Дени. — Защо правиш това с мен?
Кат извади заглушителя от джоба си и започна да го завърта на цевта на пистолета.
— Имаш къса памет, Дени. Запознахме се преди няколко месеца, когато притежавах малка яхта с името „Катбърд“ и когато имах жена и дъщеря. Закарах те до Панама, не си ли спомняш? Разбира се, не стигнахме дотам…
Лицето на Дени изразяваше страх и той се опита да лази по пода, като влачеше безпомощно краката си.
Кат го грабна за яката, издърпа го и го подпря в един ъгъл.
— Не ме изоставяй, Дени. Изостави ме последния път, когато мислеше, че си ме пречукал със собствената ми пушка, след като беше убил жена ми и онова момиче. Коя е тя? И защо я уби и я заряза там?
Дени го гледаше онемял.
Кат удари заглушителя в костта на носа му и я счупи. По ризата на Дени плисна кръв.
— Разказвай или ще продължавам да ти причинявам болка.
— Тя беше старото гадже на Педро — проплака Дени, като сега се стараеше да умилостиви Кат. — Беше му писнало от нея и реши, че случаят е удобен, за да я разкара. Тя го беше заплашвала, че ще отиде при ченгетата и ще им разкаже за кокаина, с който търгува.
— Да. Чиста работа, нали? Пръсваш й главата и я оставяш да потъне с мен, жена ми и „Катбърд“. — Кат го хвана за косата и тресна главата му в стената. — Какво направи с Джинкс? Защо говори само на испански?
Дени извика и хвана главата си с ръце.
— Не съм й правил нищо. Заклевам се в Бога, дори не съм я чукал! Анакондата ги иска пресни! Но тя не искаше да говори и не отговаряше на името си. Аз и Педро я закарахме в Картахена, а тя през целия път седеше свита като бебе в кърмата на яхтата. Отказваше да говори няколко седмици. Анакондата беше пратил една жена да се грижи за нея и тя й говореше на испански. Когато започна да се съвзема, говореше само на испански. Заклевам се в Бога! Не съм й правил нищо!