Бялата стока
- Автор: Уудс Стюарт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Бялата стока». Краткое содержание книги:
Кат проследи погледа му. Вратите на стаята бяха отворени и един индианец, облечен в униформа с цвят каки, с автомат в ръка, застана на вратата. С него имаше някакво момиче и той го държеше за косата.
— Господи! — възкликна англичанинът. — Тя е моята! Искам да кажа онази, с която спах снощи!
Момичето трепереше силно и плачеше. По носа и горната й устна имаше бяла прах. В стаята стана много тихо.
Кат дочу скърцане на стол в другия край на масата. Не можеше да откъсне очи от ужасеното момиче. Принс влезе в полезрението му. Движеше се спокойно и бавно. Приближи се до момичето и спря. Войникът каза нещо, което Кат не можа да долови. Принс посегна към кобура на колана на войника, разкопча го и извади пистолет тридесет и осми калибър. Войникът дръпна рязко косата на момичето назад, тя започна да плаче. Принс пъхна дулото на пистолета в устата й и натисна спусъка. Дълга струя кръв плисна от тила й и тя увисна. Принс върна пистолета на войника и се обърна към присъстващите.
— Ужасно съжалявам, че прекъснах вечерята ви, дами и господа, но ви обясних, че употребата на наркотици е забранена. Тази забрана е нарушена и беше необходимо да взема мерки. Моля, продължавайте да се храните.
Принс махна с ръка на един от сервитьорите, който извади една салфетка и започна да попива кръвта. Войникът издърпа момичето от стаята, като го влачеше за косата. Принс се върна на стола си.
Кат седеше, без да мърда. Мег вдигна чаша вода и я изпи. Лицето й беше бледо. Англичанинът издаде някакъв звук, стана и излезе от стаята с притисната до устните си салфетка. Дочу се шум от разговори, но този път слаб. Кат погледна към Джинкс. Погледът й, вперен напред, беше празен. Долната й устна трепереше.
Кат изпита силно желание да не изчаква до сутринта, а да се изправи срещу Анакондата. Всичките му намерения за това, което искаше да направи с него, сега се изпариха.
31.
Спряха на едно разклонение на пътеката.
— Как се чувстваш? — попита Кат.
— Зле — отвърна Мег. — Виждала съм да убиват хора и преди. Виждала съм и екзекутиране на хора. Във Филипините видях шест души, заставени да коленичат и застреляни в тила от партизани комунисти. Но никога не съм виждала нещо толкова преднамерено… небрежно. Мисля, че Принс е луд и не е нужно да отбелязвам — много опасен.
— Това спокойно можеше да бъде Джинкс — каза Кат.
— Ще бъде, ако не я измъкнеш оттук.
— Зная. Ще го сторя утре. Сега смятам, че трябва да се върнеш във вилата и да си починеш. Аз все още не съм готов да спя.
— Внимавай — каза му тя, като го целуна леко и тръгна. Кат я гледа известно време, а след това се обърна и се отправи към дискотеката, която се намираше в една постройка на около стотина метра от голямата къща, сгушена зад дърветата. Опитваше се да запази самообладание. Гневът, който беше контролирал толкова внимателно от пиратския акт насам, сега заплашваше да го залее и напразното убийство на момичето беше преляло чашата. Дълбоко в себе си знаеше какво ще направи, но като осъзна, че ще го извърши тази вечер, се изненада.
Отвори вратата на сградата и го посрещна стена от шум. Не можеше да определи какво точно е това, може би беше музика, но силата беше зашеметяваща. Сложи ръце на ушите си и присви очи. Изглежда, това беше някакво светлинно шоу, съпроводено с музика, но никой не танцуваше. Хората, повечето от които мъже, стояха на редици, спускащи се към дансинга, и гледаха нещо. Кат отиде до края на тълпата и се повдигна на пръсти, за да може да види.
Двама надарени индианци танцуваха с много красива блондинка на един килим, проснат на пода. Един от мъжете легна долу, а момичето клекна между краката му. Наведе се над него и пое пениса му в устата си, като остави бедрата си повдигнати нагоре. Другият мъж намаза големия си член с някакъв мехлем и го вкара отзад. Тримата започнаха да се движат, сключени в този ексцентричен сексуален танц.
Кат отвърна поглед, почти му се доповръща. Момичето не беше по-голямо от Джинкс и изглеждаше упоено и изплашено. Някои от тълпата крещяха окуражително и надвикваха ужасната музика.
Кат започна да оглежда внимателно публиката. Видя този, когото търсеше, застанал в края на тълпата, почти най-отпред. Представлението, изглежда, току-що беше започнало и Кат имаше чувството, че няма да спре скоро. Искаше да огледа мястото. Проправи си път през тълпата, мина покрай някаква колона и се озова в слабо осветен коридор, в чийто край имаше врата. Тръгна бързо по коридора, мина покрай женската тоалетна и стигна до мъжката. Вътре имаше четири писоара и две тоалетни. На другата стена имаше четири мивки. Помещението беше скъпо обзаведено, но толкова слабо осветено, колкото и коридора. Кат излезе. В края на коридора, от лявата страна, имаше двукрилна врата, която се отваряше в двете посоки и водеше към някаква кухня, където работеха двама души от персонала в бели униформи.