Бялата стока
- Автор: Уудс Стюарт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Бялата стока». Краткое содержание книги:
Кат преглътна.
— Тринадесет милиарда долара? Как по дяволите можете да платите това?
— Нашият консорциум, заедно с още шест други, притежава значително повече от това — каза Принс. — А след като този дълг се изплати, доларът от данъчното облагане може да бъде изразходван за жилищно строителство, професионално обучение, промишлено развитие и най-вече за програми за лечение на наркомани.
— Не разбирам — каза Кат. — Защо ще искате програма за отказване от наркотиците в тази страна?
— Много просто — отговори Принс, като разтвори ръце. — Проблемът с наркотиците е много скъп за нацията — поражда силна престъпност, която изисква голям полицейски апарат и система от затвори, за да бъде контролиран. Ще елиминираме проблема с наркотиците много бързо, защото ние владеем източника им. Ние виждаме търговията с кокаина изцяло като износна. Когато посетите тази страна след пет години, ще видите общо благоденствие, туризмът ще бъде възроден, просяците и крадците ще са се махнали от улиците, решетките ще бъдат свалени от прозорците и вратите на къщите. Колумбия ще бъде перлата на западното полукълбо. Повярвайте ми, ще направя всичко това реалност.
— Това е смайващ план — каза Мег. — Колко хора ще трябва да убиете, за да осъществите това?
Принс вдигна рамене.
— Има ли значение? Колкото трябва. Наркоманите, които не се поддават на лечение, трябва да заминат, известна част от правителствените, съдебните и журналистическите среди също ще трябва да бъдат елиминирани. Ще има цензура върху пресата, но само дотолкова, доколкото засяга нас. Всичко това ще бъде извършвано по много делови начин. Това е тайната на моята програма — провежда се стриктно по доказани предприемачески методи.
Кат погледна Джинкс. Тя се хранеше и очевидно не обръщаше внимание на разговора.
Принс се изправи.
— Желаете ли малка разходка из мястото?
— Да, благодаря — отговори Кат. — С удоволствие.
Принс се обърна, каза нещо на испански на един прислужник, а Кат прошепна на Мег:
— Опитай се да говориш с Джинкс. Разбери къде е стаята й и какъв режим има.
Принс ги поведе към голямата къща. Кат тръгна до него, а Мег изостана с Джинкс.
— Колко време ти е трябвало, за да построиш всичко това?
— От началото минаха две години. Когато наемеш работници, плащаш им добре и ги държиш тук, докато свършат работата, всичко става много бързо. Не е завършено, но след два месеца ще бъдем готови.
— Виждам, че строите самолетна писта — каза Кат.
— Да. Ще имаме писта, която може да приема голям транспортен самолет, както и моя.
Продължиха напред по пътеката. Принс показа водопречиствателната станция, зеленчуковата и овощната градина.
— Тук имаме всичко необходимо. Когато пистата стане готова, ще можем да донасяме каквото ни е нужно направо от Богота.
— Не сте ли малко откъснати от външния свят? — запита Кат.
— Елате. Ще ви покажа нещо — каза Принс и ги поведе в къщата към канцеларията на Варгас.
Варгас вдигна поглед от бюрото.
— Не си губи времето с нас — каза му Принс и продължи към съседната стая, която беше пълна с електронно оборудване.
— Тук имаме пълен комуникационен център. Свързваме се със света, както един кораб в морето — и той посочи към една група от радиооборудване, а след това към друга, която един техник монтираше. — Скоро ще имаме собствена международна телефонна система. Близо до фабриката се монтират две сателитни антени, които ще ни свързват със света чрез спътник — ще можем да приемаме всяка телевизия, която си пожелаем. Надявах се, че ще имам тези неща готови за това събиране, но нещата се позабавиха.
Принс отиде до един компютърен терминал и започна да обяснява. Вниманието на Кат беше привлечено от намиращия се до лакътя на Принс принтер „Кат–1“. До него, с лицевата страна надолу, лежеше упътването за работа, а на обратната страна беше отпечатана негова снимка, направена в канцеларията му след случката с яхтата, когато беше обръснал брадата си и загубил килограми. Приликата беше поразителна. Под снимката името му беше с удебелен шрифт.
— Ние сме така добре оборудвани, както всички корпорации — казваше Принс. — Нормалните си операции ръководим от квартирата ни в Кали, но тук имам достатъчно средства, за да издавам нареждания.
Кат се разходи из стаята, като разглеждаше апаратурата. Спря се до Принс, взе упътването за принтера и започна да го разглежда.