Триумфът на кралицата [bg]

— Излекувах раните на Лиъм, но както казах по-рано, най-вероятно ще спи още няколко дни заради треската — каза тя и разтри слепоочието си, докато поглеждаше към картата.

Журден я осведоми за подозренията ни, че сред хората на Маккуин има изменник, и челото ѝ се свъси гневно.

— Очевидно би трябвало да подозираме дома Ланън — каза Изолда, като погледна територията на Ланън. — Деклан може да се крие навсякъде в границите на собствените си владения. А на кон това не е далече оттук, Маккуин.

— Това ми се струва твърде очевидно — възрази Люк. — Ами семейство Аленах? Не се засягай, Шон. Но слугата ти е бил верен на полумесеците.

Шон кимна мрачно:

— Да. Прави сме да подозираме моите хора.

— Подозираме ли Бърк? — осмели се да попита Люк.

Помислих си за лорд Бърк, на когото бе наредено да остане с бащата на кралицата, за да охранява останалите членове на семейство Ланън и да поддържа реда. Как през изминалите двайсет и пет години бе закрилял хората ми възможно най-добре, как се беше вдигнал да се бие редом с нас преди седмици.

— Лорд Бърк се би и проля кръвта си редом с нас — промърмори Журден и изпитах облекчение, че смята същото като мен. — Освен това публично се закле във вярност на Изолда. Не смятам, че би ни предал.

Тогава оставаше семейство Халоран.

Проследих с поглед територията им.

— Колко път има оттук до замъка Лера, Маккуин?

— Половин ден езда — отговори Журден. — Не мислиш…

— Това е много добра възможност — казах, досетил се накъде клонят мислите на Журден.

Прекъсна ни почукване на вратата. Журден прекоси стаята, за да отвори, и видях как Тори сложи един пакет в ръцете на лорда.

— Един от конярите току-що намери това в конюшните, милорд.

Журден взе пакета, затвори вратата в лицето на Торн и бавно се върна до масата, разкъсвайки хартията.

Най-напред с пърхане изпадна кратко писмо. Кацна на масата върху картата.

Прочетох съобщението: почувствах се сякаш ме уцели в сърцето.