Кинжалът на Медичите [bg]

Скочих върху блестящия месингов парапет и се изстрелях надясно към Теци, прицелвайки ритник в изуменото му лице. Джини приклекна. Ноло ме блокира с кинжала, срязвайки обувката и свода на стъпалото ми. Сграбчих ръката му, която държеше пистолета. Той изръмжа и замахна с кинжала към мен. Хванах китката му и я усуках; ножът се плъзна по пода.

Теци ми налетя с глава и ме остави без въздух; някъде зад мен Джини изпищя. Изкопчвайки ръката си от хватката ми, той ме цапардоса с пистолета отстрани по лицето. Завъртях се и му забих кроше. Главата му се тресна в стената на вагона. Разхвърча се кръв.

Стоварих юмрука си в лицето му, чух хрущене от строшени зъби и крясък. Свлече се на колене и изпусна пистолета. Изритах го с кървавия си крак и още веднъж блъснах главата му в стената. Рухна напред и не мръдна.

В другия край на платформата Джини се бе превила на две, притискаше бедрото си отстрани, а между пръстите й се процеждаше кръв. Отпусна се хълцаща в ръцете ми.

— Държа те — нежно промълвих. — Добре ли си?

Тя се дръпна от мен.

— Не, не съм добре! — извика и заби юмрук в стомаха ми.

Ето те, Джини Джанели, същата си! Почувствах ръката й на рамото си и се изправих.

— Спасявам те, а ти ме удряш — изстенах. — Защо го направи?

Прехапа долната си устна, с което винаги ме караше да забравя всичко. Докоснах с обич бузата й, а тя килна глава назад, както бе постъпила в градината на Поп. После лицето й пребледня като платно.

— Реб!

Зад мен стоеше Теци, облян в кръв, вдигнал Кинжала на Медичите, готов да нанесе удар. Измъкнах минито и стрелях. Той се изметна назад, куршумите експлодираха. Отново стрелях, докато изпразних пълнителя.

Втурнах се към него, стиснах го за гърлото, а палецът ми покри главата на татуираната змия. Измъкнах кинжала от отпуснатата му ръка и го пъхнах в задния си джоб. Надвесих го над парапета и откопчах прасенцето на Джини от ревера му.

Кървавите устни на демона потрепериха, пурпурна вадичка потече по противното му лице.

— Плачи, съдба — изхъхри той.

— За теб не — отвърнах и го бутнах към преизподнята.

Наблюдавах как бързо се стопява като незабележима точица, а адреналинът отстъпи на облекчението.

Най-после свърши, казах си аз.

Точно тогава Джак Хийт излезе на платформата, насочил пистолет към мен.

— Къде е? — заплашително попита той.

Поколебах се: той се прицели в Джини.

— Не! — извиках. — Ще ви дам проклетия кинжал! Ако я пуснете в Цюрих… невредима.

Хийт отново обърна оръжието си към мен.

— Млади човече, наистина притежавате доблест — произнесе той. Последва мъчителна тишина; после добави. — Добре. Дамата на сърцето ви ще живее.

Подадох му кинжала с отворена ръка.

Когато го прибра на сигурно място в джоба си, Хийт отново запъна ударника.

— Почакайте — със сълзи се примоли Джини — нека да го целуна за сбогом. Моля ви.