![Момичето и нощта [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/1/6/momicheto-i-noshchta-bg-download.jpg)
Момичето и нощта [bg]
- Автор: Мюссо Гийом
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-01-0407-0
- Переводчик: Венера Атанасова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Момичето и нощта [bg]». Краткое содержание книги:
— Нямаш никакво доказателство за това, което твърдиш, клети приятелю. С тази книга ще подрониш авторитета си като журналист.
— Доказателствата са във физкултурния салон — отвърна с насмешка той. — Когато книгата излезе, уверявам те, че родителите на учениците ще се разбунтуват. Натискът ще бъде толкова силен, че ръководството няма да има друг избор, освен да събори стената.
— Давностният срок за убийството на Венка и Алексис Клеман вече е изтекъл.
— Може би, макар че е доста спорно от юридическа гледна точка, но за убийството на майка ти и на Алексис Девил не е така. Съдът ще се заеме с него и ще направи връзката между всички тези убийства.
Познавах издателството. То не беше нито много престижно, нито много безкомпромисно, но имаше средства да осигури на книгата голяма реклама. Ако книгата на Пианели наистина излезеше, щеше да има опустошителен ефект.
— Не разбирам защо ни осъждаш, Стефан. За да получиш своите пет минути слава ли? Това не ти прилича.
— Върша си работата, това е всичко.
— Работата ти е да предаваш своите приятели ли?
— Престани, работата ми е да бъда журналист, а и никога не сме били приятели.
Спомних си баснята за скорпиона и жабата. „Защо ме ужили? — попитала жабата скорпиона по средата на реката. — Заради теб и двамата ще умрем“ „Защото е заложено в природата ми“ — отвърнал скорпионът.
Пианели си поръча още една бира и продължи да човърка раната:
— Това наистина е завладяваща история! Модерната версия на историята на Борджиите! Да се хванем ли на бас, че „Нетфликс“ ще направи сериал по нея?
Гледах как този драскач се радва на унищожението на моето семейство и ми се прииска да го убия.
— Сега разбирам защо Селин те е напуснала — казах аз. — Защото си нищожество, гадно копеле.
Пианели се опита да плисне бирата си в лицето ми, но аз бях по-бърз от него. Направих крачка назад и му нанесох един прав удар в лицето и един ъперкът в корема, който го събори на колене.
Когато излязох от бара в нощната тъмнина, противникът ми беше повален на земята, но аз бях губещият. И този път нямаше кой да ме спаси.
Жан-Кристоф
Антиб, 18 септември 2002 г.
Скъпи Тома,
Пиша ви след твърде много месеци мълчание, за да се сбогувам с вас. В действителност, когато тези редове стигнат до вас, прекосявайки Атлантика, аз ще съм приключил земния си път.
Но преди да си отида от този свят, исках да ви поднеса своите почитания за последен път. Ида ви уверя отново колко съм щастлив, че бях ваш учител, и с какво удоволствие си спомням нашите дискусии и всички моменти, които прекарахме заедно. Тома, вие бяхте най-добрият ученик в моята преподавателска кариера. Не най-блестящият, не този, който получаваше най-добрите оценки, но със сигурност най-благородният, най-чувствителният, най-човечният и най-отзивчивият.
Преди всичко не тъгувайте за мен! Отивам си, защото вече нямам сили да продължа напред. Бъдете сигурен, че не е поради липса на смелост, а защото животът ми изпраща изпитание, което не мога да понеса, и защото смъртта е единственият достоен изход от ада, в който попаднах. Дори книгите — моите верни другари, вече неми служат за опора.
Моята драма е ужасно банална, но нейната незначителност не намалява болката ми. Години наред тайно обичах една жена, без да се осмеля да й разкрия чувствата си от страх, че тя ще ме от хвърли. Дълго време единственото нещо, което ме крепеше, бе пpoсто да я гледам как живее, как се усмихва, как разговаря. Струваше ми се, че между нас има изключително духовно единство и усещането, което имах понякога, че чувствата ни са взаимни, ми вдъхваше сили, когато бях угнетен.
Признавам, че понякога си мислех за вашата теория за проклятието на добрите хора и наивно се надявах да я опровергая, но животът не се оказа мой съюзник в това отношение.
За съжаление, през последните седмици разбрах, че тази любов никога няма да бъде взаимна и че тази жена съвсем не е такава, за каквато я мислех. Аз определено не съм от хората, които успяват да променят съдбата си.
Грижете се за себе си, скъпи Тома, и преди всичко не скърбете за мен! Едва ли бих могъл да ви дам съвет, но подбирайте добре битките си. Не всички от тях заслужават да бъдат водени. Научете се понякога да се уповавате на другите и успейте там, където аз не успях, Тома. Не се изолирайте от хората, защото самотата убива.