Момичето и нощта [bg]

Това невинаги се получава, но понякога, поне за няколко часа, фикцията наистина става по-силна от реалността. Може би именно в това се състои привилегията на творците като цяло и по-конкретно на романистите — от време на време да печелят в битките си срещу действителността.

Пиша, зачерквам и отново пиша. Броят на изписаните страници се увеличава. Постепенно се ражда една нова история. Алтернативна история, която обяснява какво наистина се е случило в онази съдбовна вечер на 1992 г., или по-точно в нощта на 19-и срещу 20-и декември.

Представете си… Сняг, студ, нощ. Представете си онзи конкретен момент, когато Франсис се е върнал в стаята на Венка с намерението да я зазида в стената.

Той се приближи до тялото й, което лежеше в топлата постеля, повдигна го като перце благодарение на огромната си сила и понесе девойката на ръце като принцеса. Но не за да я отнесе в някой прекрасен замък, а на една тъмна и студена строителна площадка, където миришеше на бетон и влага. Вървеше сам. Придружаваха го единствено неговите демони и призраци. Преди това бе изпратил Ахмед да се прибере вкъщи. Франсис остави тялото на Венка на постлан на земята брезент и включи всички лампи на площадката. Той гледаше като хипнотизиран тялото на девойката и не можеше да си представи, че ще излее бетон върху нея. Няколко часа по-рано без никакво колебание се беше отървал от тялото на Алексис Клеман. Но сега не беше същото. Сега бе много трудно. Той дълго съзерцава Венка. После се приближи до нея, за да метне върху тялото й едно одеяло, сякаш можеше да измръзне. И за момент, докато сълзите се стичаха по бузите му, си представи, че тя все още е жива. Илюзията бе толкова силна, че му се стори, че гърдите й леко се повдигат.

После внезапно осъзна, че Венка наистина диша.

По дяволите! Възможно ли бе това? Анабел я беше ударила по главата с чугунена статуетка. Освен това малката бе погълнала алкохол и хапчета. Наистина антидепресантите забавяха сърдечния ритъм, но и той самият не беше доловил никакъв пулс, когато преди малко беше проверил. Франсис долепи ухо до гърдите на девойката и чу ударите на сърцето й. И това бе най-прекрасната музика, която някога бе чувал.

Той не се поколеба нито за миг. Нямаше да убие момичето с лопатата, за да приключи всичко. Не бе способен да го направи. Франсис отнесе Венка до своя джип и я сложи на задната седалка. После се отправи към масива Меркантур, където имаше ловна хижа. Малка къща, в която понякога прекарваше нощта, когато ходеше на лов за диви кози в Антрон. Обикновено стигаше дотам за два часа, но сега поради затруднената пътна обстановка пътуването му отне двойно повече време. Вече се зазоряваше, когато стигна до границата на департамента Алп дьо От Прованс. Той положи внимателно Венка на дивана в ловната хижа, запали камината, донесе още няколко наръча дърва и сложи вода да заври.