Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Амазония - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Амазония

Электронная книга - «Амазония». Краткое содержание книги:

Агент на ЦРУ изчезва в амазонската джунгла.
Четири години по-късно неговият шеф получава съобщение от бразилска морга, потвърждаващо смъртта.
В свръхсекретна папка има фотография на агента, направена преди убийството. На снимката той е размахал единствената ръка,
която му е останала, след като снайперски куршум е отнесъл другата.
В друга свръхсекретна папка се съхранява фотографията, направена в моргата.
На нея се вижда тялото на агента с две ръце.
Какво се е случило там?
Специално подбран екип от учени и военни се отправя на експедиция, за да разбере истината.
На всяка цена!
1 ... 92 93 94 95 96 97 98 99 100 ... 175
Перейти на страницу:

Зачете писмото му. Усмивката й започна постепенно да угасва.

От: Xreynolds@largebio.com

Дата: 14 август, 13:48:28

До: layren=_obrien@instar.org

Относно: Лардж скейл байолоджикал лаб.

Доктор О’Брайън,

Моля да ме извините. Снощи се опитах да се свържа с вас чрез пейджъра, но предполагам, че сега сте много заета. Заради това ще бъда кратък.

Подобно на много други лаборатории в страната, нашата също е ангажирана в изследването на епидемията. Струва ми се, че успях да оценя проблема от интересен ракурс, който би могъл да доведе до отговор на основния въпрос: кой е причинителят на заболяването? Исках обаче да чуя вашето мнение, преди да дам гласност на изводите си.

Ръководеният от мен екип за изследване на белтъчините в нашата лаборатория се опитва да индексира генома на белтъчините на човешкия род. Проектът е подобен на проекта за изследване на ДНК на човешкия геном. Както знаете, повечето причинители на заболявания — вируси, бактерии, гъби и паразити — не са болестотворни сами по себе си. Не самите те, а белтъчините, които произвеждат, предизвикват заболяванията. Реших да се опитам за открия уникална белтъчина, която да е обща у всички заразени.

Успях да открия такава белтъчина! Формата й обаче ме наведе на ново предположение. Тази нова белтъчина притежава поразителна прилика с белтъчината, която предизвиква говежда гъбична енцефалопатия. Това от своя страна ме наведе към следния въпрос: да не би да сме вървели в погрешна посока, като сме търсели вирусен причинител на това заболяване? Никой ли не е допускал, че причинителят би могъл да бъде прион?

За ваше улеснение прилагам изображение на модел на белтъчината.

Название: неизвестен прион (?)

Структура: прегъната белтъчина с двойна терминална алфа ос.

Модел:

Експериментален метод: рентгенова дифракция.

Лабораторен номер: 3.4.1.18

Източник: пациент №24 — Б12, племе анавак, Долна Амазония.

Резолюция: 2.00

Рентгенова стойност: 0.145

Пространствена група: П21 20 21

Клетка:

Размери: а60.34 652.02 в44.68

Ъгъл: алфа 90.00 бета 90.00 гама 90.00

Полимерни вериги: 156Л

Остатъчна стойност: 144

Атоми: 1286

И така запознах ви с тази загадка. Тъй като много ценя вашето мнение, доктор О’Брайън, ще се радвам да науча какво мислите за тази радикална теория, преди да я изложа.

Искрено ваш:

Доктор Ксавиер Рейнълдс

— Значи прион — каза Лорийн и докосна изображението. Възможно ли бе той да е причинителят?

Замисли се върху тази възможност. Думата „прион“ бе научно съкращение на словосъчетанието „Proteinaceous Infectious Particle“3.

Ролята на прионите бе документирана едва през последното десетилетие; благодарение на тях един американски учен през 1997 година получи Нобелова награда. Прионови белтъчини бяха открити във всички живи създания, като се започнеше с хората и се свършеше с едноклетъчните организми. Макар и да бяха поначало безобидни, молекулярната им структура притежаваше коварна двойнственост, досущ като при доктор Джекил и господин Хайд от романа на Робърт Стивънсън4.

В една от формите си бяха безобидни и дружески разположени към клетката. Същата белтъчина обаче можеше да се прегъне и изкриви по начин, който я превръщаше в чудовище, предизвикващо хаос във вътрешноклетъчните процеси. При това ефектът бе кумулативен. Въведеше ли се изкривен прион в приемник, започваше веднага да преобразува останалите белтъчини така, че да хармонират с него. Те от своя страна постъпваха по същия начин спрямо съседните клетки и така в крайна сметка този процес се развиваше експоненциално във всички системи на приемника. Което бе по-лошо, процесът можеше да се прехвърли от приемника към друг организъм, сиреч да предизвика заразяване.

Прионови заболявания бяха регистрирани както при животните, така и при хората: от крастата при овцете до болестта на Кройцфелд-Якоб при хората. Най-известното в момента прионово заболяване имаше способността да се прехвърля от един вид на друг. Доктор Рейнълдс го бе споменал в посланието си: говежда гъбична енцефалопатия, известно като болестта луда крава.

Тези човешки заболявания обаче бяха от дегенеративно естество и не се разпространяваха лесно. Това обаче не изключваше възможността тропическото заболяване да е предизвикано от приони. Тя бе чела статии за прионите и за ролята им за генетичните мутации. Дали в случая не се бе получило такова нещо? Можеха ли прионите да се разпространяват по въздушен път. Защо не, след като бяха по-малки от вирусите, а има вируси, които се разпространяват именно по въздушен път.

вернуться

3

Белтъчна заразна частица. — Б. пр.

вернуться

4

Стивънсън, Робърт. Мистерията на доктор Джекил и господин Хайд. — Б. ред.

1 ... 92 93 94 95 96 97 98 99 100 ... 175
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)