Амазония

Дорийн, обхваната от предпазлив оптимизъм, дори започна да се замисля дали не бе сгрешила с първоначалната си диагноза. Може би Джеси наистина не бе пострадала от болестта на джунглата. Сега бе доволна, че не бе споделила опасенията си с Маршал и Кели. Щеше само излишно да ги хвърли в тревога. Може би се бе предоверила на статистическия модел на доктор Алвизио. Не вървеше обаче да кори него за това — той я бе предупредил, че изводите му далеч не са окончателни. Щяха да му бъдат необходими много повече данни, за да излезе с категорични заключения.

За съжаление тези му изводи в голяма степен бяха присъщи и на оценките на останалите изследователи. Болестта продължаваше да се разпространява из Флорида, а ежедневно се появяваха хиляди теории, изобилстващи с различни термини: етиологични агенти, терапевтични протоколи, диагностични параметри, карантинни изисквания. „Инстар“ се бе превърнал в национален център за изследване на епидемията. Именно от него се очакваше, като се заеме с купищата научни догадки и претенциозни епидемиологични модели, да отдели зърното от плявата. Задачата бе изключително трудна, тъй като от цялата страна не преставаше да постъпва нова информация. Така или иначе тук бяха събрали най-добрите специалисти на страната.

Отпусна се на стола и включи компютъра. Чу мелодията, известяваща я за наличието на входящи електронни послания. Въздъхна, намести върху носа си очилата за четене и се доближи до екрана. Бяха пристигнали цели триста и Четиринайсет послания. При това само на личния й електронен адрес. Започна да ги сканира, като се опитваше да разбере дали в тях има нещо важно и интересно.