Амазония
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Амазония». Краткое содержание книги:
Четири години по-късно неговият шеф получава съобщение от бразилска морга, потвърждаващо смъртта.
В свръхсекретна папка има фотография на агента, направена преди убийството. На снимката той е размахал единствената ръка,
която му е останала, след като снайперски куршум е отнесъл другата.
В друга свръхсекретна папка се съхранява фотографията, направена в моргата.
На нея се вижда тялото на агента с две ръце.
Какво се е случило там?
Специално подбран екип от учени и военни се отправя на експедиция, за да разбере истината.
На всяка цена!
— Проклети гадини — изруга Мани, като се плесна по врата. — Омръзна ми да ставам обяд на летящи насекоми.
Сякаш всичко това им бе малко, Окамото започна отново да си подсвирква. Фалшиво, както преди.
Натан въздъхна. Пътешествието щеше да му се стори дълго.
След час малките кални островчета изчезнаха. В центъра на тресавището водата бе доста дълбока. Само тук-там се виждаха отделни островчета, по правило лишени от дървета.
Пътниците бяха непрекъснато под лъчите на яркото и изгарящо слънце.
— Прилича ми на парна баня — въздъхна Карера, гребяща от другата страна на сала.
Натан се съгласи. Въздухът бе наситен с влага и трудно се дишаше. Умориха се и започнаха да напредват по-бавно. Започнаха да пият вода от манерките. Дори и Тортор започна да се измъчва от жегата — отвори уста и започна да диша тежко.
Единствената им утеха бе временното освобождаване от горещата прегръдка на джунглата. Тук имаше простор и усещане за свобода. Натан често поглеждаше към брега, който бяха напуснали, сякаш едва ли не очакваше да види там туземец, заканващ се с юмрук. Нямаше обаче никакви признаци на бан-али. Следотърсачите на призрачното племе не се виждаха. За щастие групата продължаваше да напредва и така щеше да спечели няколко дни преднина пред преследвачите си.
Някой потупа Натан по рамото.
— Ще те сменя — каза Коуве, докато изхвърляше пепелта от лулата си във водата.
— Не съм уморен — отказа Натан.
— Аз пък все още не съм инвалид — отвърна Коуве и взе греблото от него.
Натан реши да не спори и се отмести. Гледаше как доскорошният им лагер се смалява пред очите му. Присегна се към манерката и долови движение отдясно на сала. Едно от голите островчета, скалисто и черно, потъваше. Потъваше така плавно, че на повърхността на водата не се образуваше никаква следа.
Какво, по дяволите, бе това?
Откъм лявата му страна започна да потъва друго островче. Натан се изправи. Докато се опитваше да си обясни това необичайно явление, едно от скалистите островчета отвори голямо стъклено око и го погледна. Натан веднага съобрази какво наблюдава.
— Дявол да го вземе!
Успя да разпознае бронираните люспи и неравните контури на крокодилска глава. Кайман! Бяха се появили два великана. Широчината на главите им, измерена като разстояние от едното до другото око, бе най-малко метър и двайсет. Щом главите им имаха такива размери…
— Има ли нещо? — попита редник Карера.
Натан посочи мястото, където вторият от двата каймана започна да се скрива под повърхността.
— Какво е това? — попита рейнджърката. Погледът й издаваше обърканост. Досущ като погледа на Натан преди миг.
— Каймани — отговори дрезгаво шокираният Натан. — Гигантски каймани.
Хората от неговия сал престанаха да гребат и втренчиха погледи в него.
Натан повиши глас, така че да го чуят и на другите два сала. Размаха ръце.
— Разпръснете се! След малко ще бъдем нападнати!
— Кой ще ни нападне? — попита капитан Уоксмън, разположен на около двайсет метра от неговия сал. — Какво видя?
В отговор между двата сала премина нещо огромно, което леко ги завъртя. Браздите във водата издадоха мястото, откъдето минаха кайманите.
Натан познаваше добре това поведение. Казваха му „блъскане“. Кралете на кайманите, големите черни каймани, не бяха лешояди. Предпочитаха да убиват храната си. Именно поради това човек понякога можеше да се спаси от хищниците, като останеше неподвижен във водата. Те нерядко блъскаха умишлено нещата, които възприемаха като потенциална храна, за да проверят дали те ще реагират с движения.
Предстоеше блъскане.
Третият сал внезапно леко подскочи и промени курса си. Вторият кайман също проучваше странните нашественици.
Натан отново извика, като междувременно даде нов съвет.
— Не мърдайте! Никой да не гребе! Ако гребете, ще нападнат!
— Правете каквото ви казва! — изкомандва Уоксмън. — Пригответе гранатите!
Мани, междувременно преместил се до Натан, бе разтревожен.
— Трябва да са дълги най-малко по трийсет метра! Три пъти по-дълги от най-големия известен кайман!
Карера прикрепваше гранатохвъргачката си към своята карабина М — 16.
— Не ме учудва, че Кларк е предпочел да заобиколи благото — каза.
Окамото също приготви оръжието си, отново целуна разпятието и се обърна към професор Коуве: