Амазония
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Амазония». Краткое содержание книги:
Четири години по-късно неговият шеф получава съобщение от бразилска морга, потвърждаващо смъртта.
В свръхсекретна папка има фотография на агента, направена преди убийството. На снимката той е размахал единствената ръка,
която му е останала, след като снайперски куршум е отнесъл другата.
В друга свръхсекретна папка се съхранява фотографията, направена в моргата.
На нея се вижда тялото на агента с две ръце.
Какво се е случило там?
Специално подбран екип от учени и военни се отправя на експедиция, за да разбере истината.
На всяка цена!
Коуве забави ход и присви очи.
— Боя се, че си права.
— Какво ще правим? — простена Дзейн. — Тези факли скоро ще угаснат. Може би ако се затичаме…
— Тихо! Не ми пречи! — сряза го Коуве. После погледна ятото. — Защо ни преследват? Защо не останаха на мястото, където бяха повикани?
— Може би реагират като пирените — сподели опасенията си Карера, която бе последна в колоната. — След като са били примамени тук, са усетили именно нашата миризма и сега ще ни преследват, докато ни унищожат.
В главата на Мани внезапно се роди идея.
— В такъв случай защо не направим това, което правят бан-али?
— Какво имаш предвид? — запита Кели.
— Нека предложим на гадините нещо по-интересно от нашата кръв.
— Какво например?
— Същата миризма, която ги докара тук. С ефрейтор Йоргенсен загасихме пламъците на димящия феромон, но веществото си е там. В гората.
— Мани е прав — подкрепи го Йоргенсен. — Ако успеем повторно да го запалим…
— Разбирам — кимна Коуве. — Димът от знака ще привлече рояка и той ще остане при него, като през това време ние ще избягаме.
— Точно така — потвърди Мани.
— В такъв случай да го направим — предложи Дзейн. — Какво чакаме?
Йоргенсен се обърна към групата:
— Факлите ни догарят и не разполагаме с много време — прецени той. — Няма причини да се подлагаме всички на риск.
— Какво искаш да кажеш? — попита Мани.
— Вие продължавайте, а аз ще се върна сам и ще подпаля огьня.
— И аз ще дойда с теб. — Мани направи крачка напред.
— Не. Не мога да си позволя да подлагам на риск живота на цивилен. Освен това, когато съм сам, бягам по-бързо.
— Но…
— Губим си времето и пушека — отсече ефрейторът и се обърна към колежката си: — Карера, ти изведи хората оттук и ускори ход. Аз ще се присъединя към вас, след като запаля оня боклук.
— Слушам.
Йоргенсен кимна и се запъти с бързи крачки към лагера, като държеше високо факела. За броени мигове силуетът му изчезна от погледите им, тъй като бе обграден от насекомите. Известно време още виждаха светлината на горещата бамбукова пръчка, а после и тя изчезна във водовъртежа от летящи насекоми.
— Побързайте! — подкани ги Карера.
Групата продължи напред. Мани отправи молитва към Бог ефрейторът да успее. Хвърли за последен път поглед към мястото, където бе изчезнал, и последва останалите.
Йоргенсен ускори ход. Тъй като сега бе защитен само от един факел, насекомите станаха по-агресивни. Бе ухапан няколко пъти от скакалци, но не им обърна внимание. Рейнджърите бяха обучени да действат при най-различни сурови условия. В планини, джунгли, тресавища, снегове, пустини…
Никога обаче не го бяха подготвяли да се движи сред облак от месоядни насекоми.
Преметна пушката си през рамо и намести раницата си по-високо. Така щеше да му бъде по-лесно да тича, а и раницата щеше да защищава гърба му от рояка.
Усети, че вместо да се страхува, изпитва необикновена смелост. Именно заради това бе кандидатствал за този род войски. Колко други селски момчета от Минесота щяха да имат шанс да преминат през подобно изпитание?
— Майната ви! — изкрещя на насекомите и се устреми напред.
Като се ориентираше по изоставения огън, прекоси местността, изпълнена с летящи насекоми. Все още бе обвит от дима от факела си. Заобиколи бразилския орех и се запъти към мястото, където бе видял горящия подпис на бан-али.
Задмина мястото, но се усети и се върна. Коленичи до него.
— Слава Богу!
Заби факела в меката почва, надвеси се и започна да разчиства пръстта и насекомите, с които бе покрита странната лепкава смес. Тук слоят от насекоми беше особено плътен. Няколко от тях успяха да ухапят ръката му, докато ги разчистваше. Наведе се и усети остатъчната миризма на веществото. Професорът бе прав. То съвсем определено привличаше гадините.
С бързи движения започна да разчиства мястото. Нямаше представа каква част от черното вещество трябваше да запали, за да задържи рояка скакалци, но не желаеше да рискува. Не му се искаше да се връща тук втори път. Коленичил и с ръце, по които лепнеше черната смола, продължи да разчиства символа. Не след дълго оголи поне половината от него.
Удовлетворен от направеното, приклекна и извади газова запалка. Запали я и я доближи до смолата.
— Хайде, миличко, гори!
Желанието му се изпълни. Веществото се запали лесно и пламъците запълзяха бързо по извивките на символа. Всъщност сместа се оказа толкова силно запалителна, че първите пламъци обгориха пръстите му.
Йоргенсен изтърва запалката и отдръпна бързо пламтящата си ръка.
— Майната му!
Изтърколи се встрани и пъхна ръката си в меката пръст, за да загаси пламъците. Неволно обаче закачи с лакът факела, който бе забучил в пръстта. Той отлетя към един храст, като описа огнена дъга. Прахът, поставен в кухия край на бамбуковия прът, се разпръсна върху земята и бързо угасна. Краят на факела продължаваше да гори, но вече не димеше.