Последният оракул
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последният оракул». Краткое содержание книги:
Международен мозъчен тръст от учени, известни като Язоновците, е открил начин да манипулира и подсилва изкуствено способностите на аутистични деца, които проявяват специални таланти — в математиката, статистическите науки, изобразителното изкуство. Само че не са предвидили един неочакван страничен ефект от експеримента. Преди той да бъде проучен докрай, група ренегати сред Язоновците започва свои тайни експерименти с най-талантливите от децата. Целта им — да създадат глобален пророк на новото хилядолетие, когото да контролират и с чиято помощ да поведат човечеството към нова ера на световен мир… мир по собствените им мерки.
За да спре Язоновците, командир Грей Пиърс от Сигма форс се наема да разбули загадката на едни от най-прочутите прорицания в човешката история — тези на Делфийския оракул. Но може ли миналото да спаси бъдещето?
— Влошаването й се дължи на импланта — продължи Юри. — Не знаем докрай защо това е така. Микроелектродите на устройството представляват въглеродно-платинени нановлакна. По наши наблюдения, колкото повече използва таланта си един обект, толкова по-бързо се влошава състоянието му. Саша рисува ли, откакто е при вас?
Пейнтър си помисли за всичките й трескави скици — обезопасената квартира, Тадж Махал, Монк. Кимна бавно.
— Какво точно прави, когато рисува?
Мейпълторп вдигна ръка. В гласа му имаше нещо мазно, сякаш да улесни заобикалянето на истината.
— Знаете, че това е извън предмета на тази дискусия. Не насилвайте късмета си, директор Кроу.
Юри отговори въпреки възражението на Мейпълторп, което се стори доста интересно на Пейнтър.
— Тя е изключителен савант, гениална е — каза той, пренебрегвайки гневните погледи от двете си страни.
— Естествената й дарба комбинира остра пространствена динамика с художнически талант и когато бъдат подсилени изкуствено, тези способности граничат със…
— Достатъчно — излая Мейпълторп. — Или слагаме край на разговора и си тръгваме веднага. А вие можете да ни изпратите трупа на момичето, когато умре.
Лицето на Юри потъмня, но той усмири гнева си и млъкна.
Лиза върна разговора към първоначалната му тема:
— Защо упражняването на дарбата ускорява влошаването на Саша?
Юри отговори тихо, с натежал от чувство за вина глас:
— При стимулация в интерфейса между органичното и неорганичното се появява теч.
Малкълм се размърда.
— Теч?
Какво имате предвид?
— Според нашите учени от краищата на микроелектродите се отделят наночастици, които контаминират гръбначно-мозъчната течност.
Беше ред на Лиза да се размърда.
— Нищо чудно, че посевките ни дадоха отрицателен резултат. Менингитът не е бил бактериален или вирусен, а резултат от замърсяване с частици от външен произход.
Юри кимна.
— И за да я излекуваме, трябва да обезвредим замърсяването? — попита тя.
Юри кимна.
— Да. Отне ни години, докато разработим система от превантивни мерки. В основата си тя включва модифицирана версия на химиотерапевтик, който се използва при лечението на рак на пикочния мехур. Цисплатинум. Моноатомната платина свързва отделилите се наночастици и спомага изхвърлянето им от организма. За да се определи точният състав на коктейла от медикаменти, необходими за успеха на подобно лечение, трябва да прегледам момичето и да имам непосредствен достъп до последните и кръвни тестове.
Пейнтър забеляза реакцията на Макбрайд. Ако се съдеше по стиснатите му устни, този тип никак не одобряваше факта, че зависи по някакъв начин от д-р Раев. Но ако руснакът казваше истината, то знанията и опитът му бяха жизненоважни за оцеляването на Саша.
Лиза сложи ръка върху коляното му под масата. Дългата ленена покривка скри движението. Седяха в малката зала на „Кепитал Грил“ — уютен неутрален терен, известен с множеството сделки, сключени на фона на ленени покривки и фин порцелан. Бяха запазили частната трапезария за себе си, но и останалата част от ресторанта беше забележимо празна. Последното най-вероятно беше дело на Мейпълторп като допълнителна мярка за сигурност.
Пръстите на Лиза се свиха около коляното му, в знак че вярва на казаното от д-р Раев. Колкото до отношенията между руснака и двамата му придружители, те определено изглеждаха обтегнати. Имаше ли начин да използва това в своя полза?
— Разполагаме с лекарствата от списъка на д-р Раев — каза Макбрайд. — Ако прехвърлите момичето в болница, можем веднага да започнем лечението. Да речем във Военномедицински център „Уолтър Рийд“.
Пейнтър поклати глава.
„Ще ти се, приятел“.
Лиза го подкрепи гласно:
— Твърде е крехка, за да я местим. И така едва държим ДИК синдрома й под контрол. Всеки допълнителен стрес може да я дестабилизира фатално.
— Тогава аз трябва да отида при нея — каза Юри. Пейнтър знаеше, че преговорите рано или късно ще стигнат до този щекотлив момент. Детето беше като горещ картоф — и от политическа, и от научна гледна точка. Беше го оставил на грижите на Кат и Шон. Шон от своя страна, като директор на АИОП, упражняваше предпазлив натиск зад кулисите. Преговорите тук бяха само върхът на политическия айсберг.