Последният оракул
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последният оракул». Краткое содержание книги:
Международен мозъчен тръст от учени, известни като Язоновците, е открил начин да манипулира и подсилва изкуствено способностите на аутистични деца, които проявяват специални таланти — в математиката, статистическите науки, изобразителното изкуство. Само че не са предвидили един неочакван страничен ефект от експеримента. Преди той да бъде проучен докрай, група ренегати сред Язоновците започва свои тайни експерименти с най-талантливите от децата. Целта им — да създадат глобален пророк на новото хилядолетие, когото да контролират и с чиято помощ да поведат човечеството към нова ера на световен мир… мир по собствените им мерки.
За да спре Язоновците, командир Грей Пиърс от Сигма форс се наема да разбули загадката на едни от най-прочутите прорицания в човешката история — тези на Делфийския оракул. Но може ли миналото да спаси бъдещето?
— Елате! — каза Абе. — Приятелите ви са ей там.
Поведе ги назад към селото. Вървяха по обиколен път през периферията. Абе замахваше от време на време с меча си, дори преди да е свърнал зад поредния завой. Ударът ослепяваше и осакатяваше противника, а след това той и хората му изскачаха да довършат започнатото.
Очите на Ковалски святкаха в мрака при вида на клането.
— С оръжие като т’ва нищо чудно, че им викат „недосегаеми“. Непременно трябва да се сдобия с една от тия чудесии.
При поредния завой Абе заметна бича си… после дръпна бързо ръка назад. Вик на изненада прозвуча иззад ъгъла.
— Много съжалявам — каза Абе.
Появи се Росауро. Притискаше с ръка бузата си. Между пръстите й се процеждаше кръв. Но когато видя Елизабет и Ковалски, очите й се разшириха.
— Слава на Бога, че ви намерих — каза тя. — Бързо!
И всички хукнаха в група след нея.
След серия от завои кладите се появиха в края на уличката. Клекнал между две пръстени колиби, Лука им махна да побързат. Елизабет видя професора, сгушен в дълбоките сенки.
Къде беше Грей?
Сякаш чул въпроса й, мощен двигател се събуди с рев откъм горящите клади.
— Имайте готовност! — изсъска им Росауро. По лицето й се стичаше кръв.
„Готовност за какво?“
Грей включи на скорост и натисна докрай педала на газта. Четириколесното задвижване изстреля джипа напред. Един от задните прозорци се пръсна на парчета и колата залитна. Изстрел между двете боклукчийски клади.
Хеликоптер се появи ниско отпред. Не беше въоръжен с картечна установка, но от страничната врата висеше някой и стискаше карабина.
Грей скочи на спирачките. Куршуми вдигнаха фонтани от кал на сантиметри от предната броня. Той включи на задна скорост, даде газ и джипът описа полукръг около задницата си с рев на петстотин коня под капака.
Завъртял докрай волана, Грей даде още газ и джипът се люшна, изправен на задните си гуми. След миг предните се стовариха обратно на земята, Грей насочи задницата на тежката машина към уличката и натисна бутона за отваряне на задния люк. Таблото примигна предупредително, когато хидравличната система се задейства. Джипът се натресе между двете клади и във въздуха се разхвърчаха горящи боклуци.
Грей натисна спирачките и едва не подкоси Росауро, която тичаше към него начело на останалите. Метна се през отворения заден люк и се прехвърли на средната седалка, за да направи място за другите. Джипът се разклати от внезапния наплив на пътници. Грей мерна позната бръсната глава. Явно бяха намерили Ковалски.
И Елизабет.
Която в момента май се бореше за въздух под тежката снага на бившия моряк.
Росауро извика иззад него:
— Тръгвай!
Грей настъпи газта и натисна бутона за затваряне на люка.
Два хеликоптера се насочваха към него от различни посоки. Куршуми риеха калта в прави редици.
Грей въртеше трескаво волана и водеше джипа на зигзаг.
Хеликоптерите го следяха неотлъчно.
Масирана стрелба изригна на нова сметка откъм селото зад тях… насочена към летящите машини. Впечатляващ преграден огън, подправен дори с пламтящи трасиращи куршуми. Явно селяните бяха конфискували някое и друго автоматично пушкало от врага.
Един от снайперистите в хеликоптерите падна, прожекторът му се пръсна и угасна.
Другата машина смени рязко посоката. Грей се промъкна покрай градушката от куршуми и пое към хълмовете на максимална скорост. Беше изключил фаровете и се ориентираше по пламтящите боклуци, които волът беше оставил след себе си, с надеждата че избраната от животното пътека ще се окаже проходима и за техния джип.
Огньовете в селото останаха зад гърба им и скоро джипът потъна в мрака между хълмовете. Последваха ги два хеликоптера с кръстосващи терена прожектори. Третият се сниши в края на селото и въжета провиснаха под корема му — останал беше да прибере закъснелите.
Росауро се наведе напред.
— Руснаци са! — каза тя.
— Руснаци?
— Така мисля. Командосите стреляха с AN — 94. Руски военни карабини.
Грей вдигна поглед към огледалото за задно виждане и мерна разтревожената физиономия на Мастерсън. Първо американски наемници, а сега руснаци… Още колко щяха да се включат в надпреварата за главата на този тип? За момента обаче въпросите трябваше да почакат.