Последният оракул
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последният оракул». Краткое содержание книги:
Международен мозъчен тръст от учени, известни като Язоновците, е открил начин да манипулира и подсилва изкуствено способностите на аутистични деца, които проявяват специални таланти — в математиката, статистическите науки, изобразителното изкуство. Само че не са предвидили един неочакван страничен ефект от експеримента. Преди той да бъде проучен докрай, група ренегати сред Язоновците започва свои тайни експерименти с най-талантливите от децата. Целта им — да създадат глобален пророк на новото хилядолетие, когото да контролират и с чиято помощ да поведат човечеството към нова ера на световен мир… мир по собствените им мерки.
За да спре Язоновците, командир Грей Пиърс от Сигма форс се наема да разбули загадката на едни от най-прочутите прорицания в човешката история — тези на Делфийския оракул. Но може ли миналото да спаси бъдещето?
Пейнтър нямаше друг избор освен да заведе Юри при момичето, създавайки по този начин пробив в системата за сигурност на Сигма — за жалост Мейпълторп също беше наясно с това. А ако се съдеше по реакциите им и очевидното напрежение между тях, Мейпълторп никога не би позволил Юри да тръгне сам.
— Склонен съм да допусна още един човек, който да придружи д-р Раев — каза Пейнтър.
Мейпълторп грешно разбра изложеното ограничение.
— Знаем къде се намира щабквартирата на Сигма, ако това ви е притеснението. Под Замъка Смитсониън.
Макар че това едва ли би трябвало да е изненада за Пейнтър, стомахът му се сви на топка. Мейпълторп беше пуснал пипалата си из цялата разузнавателна мрежа на Вашингтон. Шон го беше предупредил, че този тип бързо ще изрови кой е замесен в историята и къде се намира техният център. Въпреки цялата си политическа мощ обаче Мейпълторп нямаше как да получи достъп до вътрешното светилище на Сигма. Което не му пречеше да опитва отново и отново, разбира се. Зад кулисите. Задачата на Шон беше да опази портите им здраво заключени.
Пейнтър запази безизразно изражение.
— Така или иначе, д-р Раев може да дойде само с един придружител — каза той, като местеше поглед между двамата мъже.
Макбрайд вдигна ръка.
— Аз ще отида. Мога да му бъда от полза.
Д-р Раев май не беше съгласен с последното, ако се съдеше по това как завъртя очи.
Мейпълторп погледна с раздразнение Пейнтър, после бавно кимна.
— Но ще искаме отплата за сътрудничеството си — каза той.
— Каква?
— Можете да задържите момичето — но оттук насетне ще ни осигурите свободен достъп до нея след като се възстанови. Тя е ресурс, от който няма да се откажем. На карта е заложена сигурността на страната.
— Не ми развявайте националния флаг — каза Пейнтър. — Сътрудничеството ви в проекта, чийто резултат е това момиче, излиза извън всички определения за човешко достойнство.
— Ние само осигурихме финансирането, научните ни експерти се включиха едва накрая. Проектът отдавна беше станал факт. И ако не бяхме „сътрудничили“, както се изразихте вие, страната ни можеше да се озове в състояние на висок риск.
— Направо не е за вярване! Пресичайки граница като тази, вие вредите на всички ни. Що за нация се опитваме да предпазим — нация, която подпомага жестокостите, довели до съществуването на такова дете?
— Възможно ли е да си чак толкова наивен, Кроу? Светът навън е друг, коренно променен.
— Нищо подобно. Все същата планета обикаля около все същото слънце. Единствената промяна е в нашите реакции и в това кои граници сме склонни да пресечем. Все още сме в състояние да спрем това.
Мейпълторп го изгледа гневно. На Пейнтър не убягна решимостта в очите му. Този човек наистина вярваше, че действията му са продиктувани от необходимост, и не виждаше нищо нередно в тях. И най-разумните аргументи се разбиваха във фанатизма му като в стена. Пейнтър се зачуди откъде ли идва тази непоклатима увереност — дали беше само патриотизъм или един вид защитен пашкул от догми, за да се предпази от мисълта за извършените жестокости, от престъпленията, които не би могъл да оправдае по друг начин.
Така или иначе, бяха стигнали до задънена улица.
— Споразумяхме ли се? — попита Мейпълторп. — В противен случай ние си измиваме ръцете. Има и други деца, в края на краищата.
Пейнтър не сваляше поглед от противника си. Ако искаше да спаси детето, трябваше да играе по свирката на Мейпълторп. А не би могъл да подпише смъртната присъда на Саша. С политическите последствия щеше да се оправя по-късно.
Кимна бавно.
— Кога ще имате готовност?
Отговори му Макбрайд:
— Ще ни трябва един час да вземем медикаментите на д-р Раев.
— Ще ви чакаме — каза Пейнтър и стана, слагайки край на срещата.
Мейпълторп стана на свой ред и протегна ръка, сякаш току-що бяха сключили сделка за недвижим имот. А може и да бяха, Пейнтър беше на път да продаде част от душата си.
Но понеже нямаше друг избор, той стисна протегнатата му ръка.
Дланта на Мейпълторп беше студена и суха, ръкостискането му — силно и уверено.
Дълбоко в себе си Пейнтър завидя на тази непоклатима убеденост в собствената правота. От друга страна се питаше дали Мейпълторп спи спокойно. Докато излизаха от изискания ресторант, друга мисъл прикова вниманието му. Нещо, което Мейпълторп беше казал уж между другото.
„Има и други деца, в края на краищата“.
За какво говореше той, по дяволите?
22:42
Южен Урал
Трябваше да се махне оттук.
Монк хукна към водата. Откъм пламтящата хижа зад него изврещя тигър.