Безсилието на всемогъщите
- Автор: Ранк Хайнер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нася Кралевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Безсилието на всемогъщите». Краткое содержание книги:
— Страхувам се, Асмо, че ако повишим продуктивността без задръжки, скоро ще се задушим от излишества, а това ще ни доведе отново до старото състояние на стагнация.
— Не, Уско. В едно отворено общество не може да има излишък, в смисъл — всички нужди окончателно да бъдат удовлетворени. Действително това е целта, но тъкмо защото се върви към нея, се създават все нови проблеми, нови предизвикателства и нови потребности.
— Човек не може да консумира повече, отколкото му е нужно. А тази граница ние сме достигнали отдавна.
— Нима човек живее само за да консумира. Казал ли е някой някога, че е доволен само когато е с пълен стомах? Човекът иска да овладее силите на природата, той гледа в бъдещето. За задоволяване на тези потребности се нуждае от познания и от инструменти. Колкото повече знания притежава, толкова по-важни задачи си поставя и толкова по-големи стават разходите, за да се постигнат нови познания. И затова производството винаги изостава от потребностите.
— Все някога и тази дупка ще се запълни.
— Многообразието на природата и човешката способност за развитие са безкрайни. Търсенето на истината е път без край.
— Тогава и другите усилия трябва да нямат край?
— Да бъдеш човек означава никога да не си доволен от постигнатото.
— И това ти наричаш разумно? Какъв е смисълът му?
— Целта на разума, както изобщо целта на човека, е да се грижи за запазването на хората.
Звучен глас се чу от бордовия високоговорител.
— Говори Зем, информаторът на Асмо. С помощта на историческата формула калкулаторът представя следния резултат: на езика на аслотите Токазути е наименование на място, Координатите му гласят: дължина 21.017, ширина 148.767, височина 0.031.
22.
Токазути, бял конусообразен хълм, се извисяваше над синкавата зеленина на равнината. От върха му се отделяха потоци изпарения и мудно се сгъстяваха около подножието му във виолетов венец от облаци.
Двата функрафта бавно заобиколиха хълма. Пътниците следяха екраните на оптичните усилватели, но колкото и да се мъчеха, не можаха да открият и най-малкото упътване, което би указало входа към Асфенвидон. И електронната памет не бе в състояние да им съобщи информация. Техническите подробности за централата на „кеф“ бяха неизвестни. Зирто натисна командния бутон.
— Физическа структура — каза той.
Върху екрана се изобразиха черните очертания на вътрешната структура на планината. Тя се състоеше от минерална конусообразна сърцевина, пронизана от лабиринтни кухини и коридори. Върхът на конуса се подпираше от метален скелет. Върху платото се различаваше геометрична фигура. Тя напомняше изправен на върха си триъгълник.
— Трябва да опитаме да достигнем платото — предложи Асмо.
Зирто кимна и даде нареждане на командната апаратура. Функрафтът се приближаваше до изкуствения връх на конуса в мястото, където започваше платото, и застана неподвижно, висейки над бялата, покрита с дребнозърнести кристали повърхност.
Асмо се подаде от кабината и с ератора отряза правоъгълно петно от профила на планинската верига, достатъчно голямо, за да може функрафтът да се приземи върху платото. Със скърцащ шум отрязъкът се наклони навътре и се удари, пружинирайки в земята. Във въздуха вихрено се изви облак от бели кристали.
Пред погледите им лежеше платото с огледално гладка повърхност от тъмнозелен камънак, в чийто център се издигаше бяла, опряна на върха си стъпаловидна пирамида. От подпорите на куполообразния покрив към зелената равнина се прокрадваше разсеяна белезникава светлина.
Когато Зирто изви функрафта към отвора, светлината внезапно смени цвета си. Огромният павилион, чийто диаметър възлизаше на около хиляда метра, засия в интензивно синьо.
Функрафтът веднага се изтегли назад, а синтетичният глас от бордовия високоговорител съобщи:
— Зона на твърдо лъчение. Блокада на курса чрез защитна апаратура.
— Аз ще изключа източника на лъчението — каза Асмо. — Ако е невъзможно, ще се върна. Ще останем във връзка чрез Зеко. Не предприемайте нищо на своя глава.
Съветът се съгласи. Зирто насочи функрафта над отвора и пусна бордовата стълба. Асмо излезе от кабината Лука му подаде куфарчето-сейф с монокристала. Тя му се усмихна, но не успя да прикрие загрижеността си.