Безсилието на всемогъщите
- Автор: Ранк Хайнер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нася Кралевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Безсилието на всемогъщите». Краткое содержание книги:
Асмо отвори очи. Намираха се в прозрачно полукълбо в центъра на голямо помещение. Стените бяха покрити със стъклена апаратура, в която с бръмчене и къркорене се движеха цветни течности.
Асмо слезе от диска, налагаше му се да се придържа към бордовите перила, до такава степен не се осланяше на краката си.
— Намирате се в автономната защитна инсталация — изрече гласът на синкодера.
С удоволствие Асмо би се отказал да употреби сила, особено като си помислеше, че с това може да предизвика непредвидени последици. Но вече бе взето решение да не предприема сам борбата с Аубедо. Рискът бе голям, той се нуждаеше от подкрепата и от съвета на групата. Следователно защитното лъчение трябваше да изчезне, друга възможност не съществуваше.
Стените на стъкленото полукълбо отразиха червеникаво сияние. Асмо се обърна бързо. Албиносът бе активизирал диска и се готвеше да изчезне.
— Стой спокойно, момчето ми — каза Асмо и предвидливо сложи единия си крак върху диска. — Изключи задвижващия механизъм.
Червеникавата светлина загасна. Албиносът свали пипалата-смукачи от кормилото. Асмо му кимна дружелюбно.
Хванат здраво за перилата с лявата си ръка, с дясната той насочи ератора към апаратурите и освободи енергийния лъч.
Фойерверк от светлинни мълнии проряза помещението, придружен от оглушително пукане, което звучеше като серийно изпразване на високи напрежения. Облаци зелен и серножълт дим бликнаха от апаратурите. Съскане и къркорене — след това всичко замря. Обгърна ги тишина и тъмнина. Разяждаща смрад на изгоряло месо изпълни въздуха.
Асмо забеляза, че неговият албинос става неспокоен. Той разшири обсега на светлинните лъчи на своя ератор. Помещението се освети. Димът се бе разнесъл. Апаратурите по стените представляваха хаос от изгорена и стопена материя, по която само на отделни места мъждукаше още малко зелена, червени и бяла клетъчна маса.
Асмо погледна към албиноса. Той се пулеше наоколо с разширени очи, хоботът му се движеше, треперейки, нагоре и надолу.
Асмо повика Съвета. Веднага се получи връзка. Научи, че преди няколко секунди защитното лъчение бе изчезнало и че те се готвят да се приземят с двата функрафта върху зелената равнина и да се доближат до сградата-пирамида.
Асмо им каза да използуват като вход обозначената с кръстче дупка за плъзгане, която се намира по долната платформа на сградата, и да го чакат в сферичното помещение с броеничната ос.
— Всичко е ясно — отвърна Лука, — ние сме вече на равнината. До скоро виждане.
Асмо си пое дъх. Първата крачка бе направена, борбата бе открита. Аубедо вече знаеше какво се приближава към нея и с всичка сила щеше да се противопоставя. С какви средства разполагаше? Завладя го недобро чувство. Но той си наложи спокойствие и през бордовите перила се покачи върху диска.
— Така, другарче — каза той, — и двамата ще изчезнем оттук. Посока — обратно към броеничната ос.
Дискът заблестя. Напуснаха полукълбото, плъзнаха се по изкачващите се извивки на цилиндъра и след няколко минути спиращо дъха пътуване достигнаха обратно изходното място. Албиносът направи няколко кръга и като мълния изчезна през отвора в кръглата стена, който безшумно се затвори зад него.
Асмо тъкмо се готвеше да се мушне в една от броеничните кабини с форма на пчелна килийка, когато чу Зеко-гласа на Зирто:
— Придържахме се точно към твоето описание. Кръстчето върху дупката за плъзгане бе още там. Но непонятно защо се приземихме в зала със студен бюфет и лежащи столове. На стената има пластичен телевизионен екран. Ни следа от сферично помещение и броенична ос.
Залата се затъмни, разнесе се тиха мелодия. Това бяха звуци на орган, в които нежно се преплитаха тоновете на гамата. Една от стените на квадратното помещение заблестя в тържествено червен цвят. От тъмнината изплуваха зермати-албиноси в бели трика. Те носеха кресла и плоски масички с напитки и храни.
Членовете на Съвета, които безучастно чакаха появата на Асмо, се загледаха объркани един друг.
— Добре дошли в Асфенвидон — произнесе благозвучен глас. — Вие сте първите дафотили, които ще хвърлят автентичен поглед назад в миналото. Моля, заемете местата си и се заемете с леката закуска, приготвена за вас.
Музиката се усили. По червената стена пробягаха цветни сигнали, след това се появиха картини. Нощна джунгла, призрачно озарена от светлината на месеца. На хоризонта — планина с форма на пръстен. Група блестящи в синьо същества стоят свити в стъклените клони на дърветата. Фасетните им очи, подредени в лента, светят в ярки цветове. Крайниците им завършват с пипала-смукачи, с които се опират в гладките стъбла. По земята между дърветата бяга дебело осмоного животно. Блестящите в синьо същества го откриват, разперват летателните си ципи и се хвърлят надолу към плячката в плъзгащ се полет. Всички заедно обръщат животното по гръб. От хоботите им блясват червени пробождащи шила, които като стрели пробиват тялото. Зазорява се, слънцето се издига над хоризонта. Блестящите в синьо същества се оттеглят в гнездата си по дърветата, навиват се на руло и потъват в сън.