Танцуващият с духове
- Автор: Кейс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият с духове». Краткое содержание книги:
Журналистът Майк Бърк документира ада на войната по света, докато хеликоптерът му не се разбива в пламъци в Африка. Години по-късно Бърк губи жената, която обича, както и вкуса към риска. Докато на пътя му не се изпречва зъл гений.
Отвъд океана друг мъж, Джак Уилсън, напуска затвора с единствената мисъл за отмъщение. Също като Бърк и той е изгубил нещо голямо и крои планове… за Апокалипсис. Въоръжен с тайните дневници на Никола Тесла, най-великият изобретател след Леонардо да Винчи, Уилсън разработва зловещ план да върне Америка и света в Средновековието. Задействана е верижна реакция и Бърк е единственият, който може да спре Уилсън, но преди това трябва да го открие. Започва преследване из целия свят. Бърк има противник, който не знае що е страх, а времето му изтича…
Седяха на масата в кухнята и пиеха кафе.
— Само основните неща — отвърна Бърк. — Хърватска, Ню Йорк, Едисон…
— Да, да, разбира се! Аз питам за физиката. Знаете ли за резонансните честоти? За скаларните вълни?
Бърк се изсмя горчиво.
— Идея си нямам.
— А за инцидента Тунгуска? — продължи да го разпитва Чеплак. — За него знаете ли?
Думата звучеше познато, но… Бърк поклати глава.
Чеплак си пое шумно въздух.
— Добре — каза той. — Резонанс. Тази дума я знаете — настоя той. — Английска е. Кажете ми какво означава.
Бъркс се замисли.
— Има нещо общо със звука. И с вибрациите.
Чеплак стисна очи, сякаш се въоръжаваше с търпение.
— Това е вярно, но… не само за звука. Става въпрос за енергия. — Откъм църквата се чу звук на камбана и Чеплак се обърна към прозореца. — Май все пак е успял! — После се обърна отново към Бърк и въздъхна. — Не сте ли учили физика?
Бърк поклати глава.
— Не бях по науките.
— А математика?
Бърк кимна.
— Малко.
— Колко малко?
— Математика за поети.
Чеплак го погледна неразбиращо и Бърк се почувства като последния глупак.
— Така наричаха курса за деца, които не са много добри по математика — обясни той.
Чеплак изду бузи, после изпусна въздуха наведнъж. Наведе се напред, подпря лакти на масата и долепи длани като за молитва.
— За да намерите Уилсън, трябва да разберете Тесла. Няма друг начин.
Бърк се надяваше, че старецът греши.
— Защото Уилсън е намислил нещо, което е свързано с Тесла — продължи Чеплак. — Не знам какво. Но докато не разберете какво е намислил, няма да го намерите. Така. Да започнем с резонанса. Резонансът е ключът към всичко, постигнато от Тесла, разбирате ли?
Бърк не разбираше и явно му пролича.
— Не се притеснявайте! — окуражи го Чеплак. — Обещавам — физика за поети!
— Добре.
— Ето за какво става въпрос. Тесла е манипулирал електромагнитната енергия, използвайки резонанс. Какво представлява резонансът? Предположихте, че има нещо общо със звука. — Чеплак въздъхна. — Наистина има, но не само със звука. Звукът е какво? Нещо като „вълна“. Така ли е? Така е! Но какво е „вълната“?
Бърк поклати глава.
— Представете си камък и езеро — инструктира го Чеплак. — Хвърляте камъка в езерото и какво става? Образуват се вълнички във всички посоки. Какво представляват тези вълни?
— Аз…
— Енергия — каза Чеплак. — В нашия случай при съприкосновението си с водата камъкът създава кинетична енергия. Нещо, което можем да видим с очите си. Водата е спокойна, после камъкът цопва в нея, енергията се разлива концентрично от центъра и губи постепенно силата си по посока на брега. Дотук ясно ли е?
Бърк кимна.
— Така. Електромагнитният спектър е съставен изцяло от вълни. Изцяло! Рентгенови лъчи, гама-лъчи, микровълни, радиовълни, инфрачервени вълни, светлинни вълни — всички те са форма на енергия. Да?
Бърк кимна.
— А сега внимавайте, господин Математика за поети! Ще ви върна към квантовата теория.
Бърк отново изгуби нишката.
— Няма страшно — побърза да го успокои старецът. — Само едно нещо, без подробности. Според квантовата теория всичко е вълни. Енергията? Вълни, естествено. Но не само тя, а и материята. Материята е вълни. — Лицето му се набръчка в усмивка. — Е, не точно вълни. Вълни и частици — така да се каже вълно-частици.
Бърк посегна към водката и Чеплак го погледна одобрително.
— Алкохолът може да помогне, да. Вижте тази маса — продължи по същество той. — Тя изглежда солидна. — Удари с длани по масата толкова силно, че чашата му за кафе издрънча. — Наистина е солидна. Но вътре в молекулите на масата електроните са в постоянно движение — затова ние знаем, че масата има резонансна честота.
— Аз бях дотук — заяви Бърк.
Чеплак долепи длани отново.
— Просто ме изслушайте. Ще стане по-ясно. — Пое си дълбоко дъх. — Всеки предмет си има специфична резонансна честота. Приведете един предмет в движение и той започва да вибрира в своята специфична честота.
— Като камертона — каза Бърк. — Удряш го и…
— Да! Именно! Същото важи за камъните, мостовете, стъклото, стените. За всичко! Въздействаш ли им по нужния начин — удар с бухалка например — и започват да вибрират. Иначе казано, осцилират на собствената си честота.
— Добре — каза Бърк. — Схванах го.
— Във физиката честотата е равна на броя на вълните в секунда, да?
Бърк кимна.
— А сега за резонансната честота — каза Чеплак и се изкашля. — Тук ще ви дам класическия пример. Детската люлка. Това е система с единична резонансна честота.
Преди Бърк да казал каквото и да било, Чеплак вдигна ръка.