Гората [The Woods-bg]

— Заради вашата привлекателност ли?

— Ами да.

Свивам рамене.

— Ако човек е предразположен към това, няма никакво значение дали жената е привлекателна или не е.

Сингъл Шейкър прави гримаса.

— Моля?

— Какво моля?

— На идиот ли се правите? Колко му е, според вас, да накарам господин заместник-счетоводителя например да се вторачи в мен?

— Да се вторачи е едно, да направи нещо повече — съвсем друго.

Сингъл се обръща към Мюз:

— Тоя да не се майтапи?

Мюз свива рамене.

— Да ви го кажа другояче — започва Сингъл. — Имам зад гърба си, да кажем, поне трийсет-четирийсет подобни теста за вярност. Познайте колко женени мъже ми обърнаха гръб.

— Нямам представа.

— Двама.

— Не е голяма величина, признавам…

— Почакайте, не съм свършила. Тия двамата, дето ме пренебрегнаха. Знаете ли защо го направиха?

— Защо?

— Защото се усетиха. Разбраха, че има нещо гнило. Казаха си: абе откъде накъде такава жена ще проявява интерес към мен? Усетиха капана и затова пасуваха. Това по-добри ли ги прави от останалите?

— Да.

— И поради каква причина?

— Не са налапали въдицата.

— А причината за това няма ли значение? Човек може да откаже нечий анонс само защото го е страх да не го хванат. Това прави ли го по-морален от друг, който не се страхува? Може пък оня, дето не се страхува, да обича жена си повече. Може да е по-добър съпруг. Може би на другия му се иска да чука наляво и дясно като необуздан нерез, но е слабохарактерен и срамежлив до такава степен, че не се осмелява да си поиска.

— И какво от това?

— Значи страхът — не любовта, не брачната клетва и не дългът — е онова, което го запазва почтен. Кой от двамата е по-свестният тогава? Действието ли е по-важно или помислите?

— Трудни въпроси задавате, Сингъл.

— Какъв е вашият избор, господин прокурор?

— Точно така. Аз съм прокурор. За мен единствено действието има значение. Помислите не се преследват.

— Ще ни познаят по действията, така ли?

— В юридически смисъл, да.

— Значи мъжът, който не го върши поради страх — той е света вода ненапита?

— Ами да. Не е извършил действието. Причината за това остава вън от контекста. Никъде не е казано, че е длъжен да спази клетвата си, мотивиран от любов. Страхът може да бъде причина като всяка друга.

— А, не — възразява тя, — не съм съгласна.

— Ваша си работа. Но за какво са всички тези приказки?

— Ами затова: НДКТ искат мръсотийка. Независимо от способа, по който ще се доберат до нея. Ако конкретната действителност не им осигурява такава — разбирай: ако съпругът не мами жена си, — те подменят тази действителност — разбирай: изпращат някоя като мен, за да го прелъсти. Сега ясно ли ви е?

— Мисля, че да. Трябва да внимавам не само за онова, което върша, но и за онова, което изглежда, че правя или бих могъл да бъда умишлено изкушен да направя.

— Е, най-после.