�я. Тук нашата борба е надеждна и отново, и отново ще води към победа. Всеки ден виждаме, че млади ученици от елита, които постъпват в своя курс без особено голямо усърдие, го завършват прилежно, макар и не с въодушевление, изведнъж биват пленени от духа на играта, от нейните интелектуални възможности, от достопочтената й традиция, от вълнуващите душата сили и стават наши най-страстни привърженици и съмишленици. И всяка година при Ludus sollemnis можем да видим учени, именити и с висок ранг, за които знаем, че през цялата наситена с труд година са гледали на нас, играчите на стъклени перли, по-скоро отвисоко и невинаги са желали най-доброто на нашите институции, сега в течение на голямата игра все повече и повече да бъдат разведрени и завладени от вълшебството на изкуството ни, те се чувстват успокоени и въодушевени, окрилени се подмладяват и накрая душевно по-силни и трогнати се сбогуват с думи на почти свенлива благодарност. Нека за момент погледнем средствата, с които разполагаме, за да изпълним нашата задача — виждаме, че те представляват богат, красив и добре подреден апарат, чието сърце и център е архивът на играта, който всички ние ежечасно с благодарност използваме и комуто всички, от магистъра и архиваря до последния помощник, служим. Най-хубавото и най-живителното в нашия институт е старият касталийски принцип за подбор на най-добрите, на елита. Училищата на Касталия събират най-добрите ученици от цялата страна и ги обучават. Също така и в селището на играчите се опитваме да изберем най-добрите сред надарените и обичащите играта, за да ги задържим и обучаваме все по-съвършено, нашите курсове и семинари приемат стотици и мнозина ги напускат, ала най-добрите ние подготвяме непрестанно като истински играчи, посветени в изкуството на играта, и всеки от вас знае, че в нашето изкуство, както във всяко друго, няма предел за развитието, че всеки от нас, след като веднъж принадлежи към елита, цял живот работи за по-нататъшното си развитие, усъвършенстване, за задълбочаване и на нашето изкуство, безразлично дали спада към чиновничеството, или не. Понякога са се изказвали упреци и се е смятало, че съществуването на нашия елит е лукс, че ние не бива да подготвяме елитни играчи повече, отколкото са необходими като постоянно попълнение за чиновничеството ни. Но, първо, това чиновничество не е самозадоволяваща се институция и после, не всеки е пригоден за чиновник, тъй както не всеки добър филолог е подходящ за учител. Ние, чиновниците, във всеки случай знаем и чувстваме това точно; репетиторите не са просто резерв от надарени и опитни в играта хора, от който запълваме празнината и който ще излъчи наследниците ни. И почти бих могъл да кажа, че това е само една странична функция на елита от играчи, която подчертаваме особено пред неосведомените, щом става дума за смисъла и правото на съществуване на нашето учебно заведение. Не, репетиторите не са на първо място бъдещите магистри, ръководители на курсове, чиновници от архива, те са самоцел, тяхното малко ято е същинска родина и бъдеще на играта на стъклени перли; тук в тези няколко десетки сърца и умове протичат развитието, пригаждането, разцветът и споровете на нашата игра с духа на времето и отделните науки. Своеобразно и правилно, пълноценно и със залагане на всичко нашата игра се играе само тук, само тук, в нашия елит, тя е самоцел и свещенодействие, няма нищо общо с любителството или суетата на образованието, нищо общо с важниченето, а също и със суеверието. Във вас, репетиторите от Валдцел, лежи бъдещето на играта. И тъй като Валдцел е сърцето и душата на Касталия, вие сте най-живото и най-съкровеното в нашето селище — наистина сте солта на провинцията, нейният дух, нейното неспокойствие. Няма опасност от това, че вашият брой ще бъде твърде голям, усърдието ви — твърде буйно, увлечеността ви в чудесната игра — твърде пламенна; извисявайте ги, извисявайте ги! За вас, както и за всички касталийци, всъщност има само една-единствена опасност, пред която всички и всеки ден трябва да сме нащрек. Духът на нашата провинция и на нашия орден се крепи на два принципа: изследване върху основата на обективност и любов към истината и грижа за съзерцателната мъдрост и хармонията. Да се поддържат в равновесие двата принципа, за нас значи да бъдем мъдри и достойни за ордена. Обичаме науките, всеки своята, и знаем, че отдаването на една наука не предпазва безусловно човека от егоизъм, порок и комичност, историята е пълна с примери. Образът на доктор Фауст е литературна популяризация на тази опасност. Други столетия търсят закрила в обединяването на дух и религия, на изследване и аскетизъм, в тяхната Universitas Litterarum управлява теологията. При нас медитацията и практикуването на многостепенната йога са средствата, чрез които се опитваме да обуздаем животното в себе си и вселения във всяка наука Diabolus31. Е, вие знаете толкова добре, колкото и аз, че и в играта на стъклени перли се крие нейният дявол, че той може да поведе към празна виртуозност, към самонаслаждение на художническата суетност, към кариеризъм, към завоюване на власт над другите, а оттам и към злоупотреба с тази власт. Затова ни е потребно по-различно възпитание от интелектуалното и затова са ни подчинили на морала на ордена не за да превият нашия духовно активен живот в душевно вегетиране и живот само с мечти, а, напротив, за да бъдем способни за най-високи духовни постижения. Ние не бива да бягаме от Vita activa32 във Vita contemplativa33, нито обратно, а постоянно да сме в движение между двата и в двата да се чувстваме като у дома си, да участваме и в двата.“