При това за приятеля му би имало предостатъчно работа, защото още от „Мариафелс“ Кнехт носеше в себе си една идея, която искаше да използва за своята първа тържествена игра като магистър. В нейната основа искаше да вложи — това беше всъщност хубавото хрумване — структурата и измеренията на старата ритуална конфуцианска схема за изграждането на китайската къща, при което всичко е ориентирано по небесните посоки: вратите, олтарът на прадедите, съотношенията и разпределението на постройките и дворовете, подреждането им по съзвездията, по календара, по семейния живот, а към всичко това и символиката, и стилът на градината. Някога, при изучаването на един коментар върху И Дзин, митичният ред и многозначността на тези правила му се видяха като особено привлекателна и приятна парабола на космоса и положението на човека в света; той намери още, че прастарият митичен народен дух в тази традиция за строителството на дома е чудно и дълбоко свързан с умозрително-книжовния дух на мандарините и магистрите. Разбира се, без някога да си е водил бележки, той често и с достатъчно любов се бе занимавал с идеята и плана за тази игра, затова всъщност вече я носеше в себе си съставена като цяло. Само откак бе встъпил в длъжността, не беше отделял време за нея. Сега в момента бе твърдо решил да изгради празничната си игра върху тази китайска идея и Фриц трябваше незабавно, в случай че съумее да вникне в духа на идеята, да започне с изследването върху нейното разработване и подготовката за превод на езика на играта. Единствената пречка беше: Тегулариус не знаеше китайски. А да го изучава сега, бе твърде късно. Но по указанията, които отчасти сам Кнехт, отчасти Източноазиатският институт биха могли да му дадат, Тегулариус щеше да проникне в магическата символика на китайската къща и с помощта на литературата, в края на краищата тук не се касаеше за филология. И все пак бе потребно време, най-малкото за човек, изнежен като него, който не всеки ден изпитва желание за работа, какъвто беше милият приятел; затова бе добре още отсега да се пристъпи към дело; и тъй, усмихвайки се, приятно изненадан, той намери, че предвидливият стар господин, съставил джобния календар, е имал пълно право.