Кнехт си постави задачата без боязън, но все пак бе учуден от нейната трудност и докато я решаваше, а това му спечели крайно напрегнатата, дори съсипваща игра, от само себе си отстъпиха назад другите задължения и задачи, за които преди бе склонен да мисли по-скоро с грижа, и му изглеждаше, че изискват по-малко внимание; той призна на един колега, че първото заседание на колегията, за което пътувал с най-бързо превозно средство и се върнал незабавно обратно, преживял почти като насън и после не помислил за него, така всецяло го завладяла текущата работа; даже по време на самото заседание — макар темата да го интересувала и да пристъпвал с известно безпокойство към него, към първата си поява в колегията — той много пъти се улавял, че духом не е тук сред колегите си и разискванията, а във Валдцел и в онова синьо боядисано помещение на архива, където засега всеки трети ден водел семинар по диалектика само с петима участници и където всеки час изисквал по-голямо напрежение и сили, отколкото целият останал работен ден, който въпреки всичко не бил лек и от който никъде не можел да се измъкне, защото, както го бил осведомил старият майстор по музика, за този начален период колегията му била придала и надзорник, който наблюдавал как протича денят му час след час, съветвал го за разпределението на времето му и трябвало да го предпази както от едностранчивост, така и от пълно пренапрежение. Кнехт му беше благодарен, още повече, че този посланик на ръководството на ордена беше майстор в изкуството на медитацията с голямо име; казваше се Александер. Той се грижеше за това работещият крайно напрегнато всеки ден по три пъти да успява в „малките“ или „кратките“ упражнения и най-строго да спазва течението и минутната продължителност на всяко от тях. С двамата, с репетитора и наблюдателя, представител на ордена, всеки ден непосредствено преди вечерната медитация той трябваше да обръща поглед назад към работния си ден, за да направи равносметка, да установи напредъка и пораженията, да „провери пулса си“, както се изразяват учителите по медитация, това значи да схване и прецени положението и състоянието си в момента, разпределението на силите, надеждите и грижите си, обективно да види извършеното през деня и да не замръква и осъмва на другата сутрин с нещо нерешено.