Повторихме тези думи на Кнехт, много сходни на тях са записвани и запазени от учениците му, тъй като те изясняват неговото схващане за длъжността най-малкото в първите години, откакто е магистър. Че е изключителен учител (впрочем в началото и за свое собствено удивление) проличава от очебийно големия брой на стигналите до нас преписи от лекциите му. Към откритията и изненадите, които още в началото му донася високата длъжност, спада и това, че обучаването поражда у него толкова много радост и му се удава толкова лесно. Не предполага, че е така, защото до момента всъщност никога не е копнял за преподавателска дейност. Разбира се, подобно на всеки принадлежащ към елита, още като по-напреднал студент от време на време получава преподавателски задачи, но за кратко и само като заместник обучава в различни степени на курсовете за играчи на стъклени перли, още по-често е викан за корепетитор на участниците в такива курсове, ала в този период за него са толкова важни и приятни свободата на заниманията и съсредоточаването в самота, че той, макар още тогава да е умел и обичан учител, гледа на тези задължения по-скоро като на нежелани препятствия. Накрая той води бенедиктинските курсове, но те естествено нито сами по себе си са значителни, нито значими за Кнехт; там учението при отец Якобус и общуването с него изтласкват настрани всички останали занимания. Тогава неговият върховен стремеж е да бъде добър ученик, да учи, да поглъща всичко и непрестанно да се самообразова. Сега обаче ученикът се превръща в учител и като учител преди всичко той решава голямата задача в началния период след постъпването си на служба — борбата за авторитет и за точното идентифициране на личност и длъжност. Две са откритията, които прави при това: радостта да пресадиш в друг интелект онова, което духовно си постигнал, и едновременно да видиш, че то се преобразява в нови форми и излъчвания, следователно да познаеш радостта, че научаваш някого, и после да спечелиш борбите с характерите на студенти и ученици, да се сдобиеш с авторитет и да го упражниш, да бъдеш предводител, следователно да изпиташ радост от възпитаването. Кнехт никога не разделя двете радости, през цялото време, докато е магистър, не само подготвя голям брой добри и много добри играчи на стъклени перли, но възпитава преобладаващата част от учениците си като пример и образец, възпитава чрез предупреждение, чрез строгия си начин да бъде търпелив, със силата да развива тяхната човешка същност и характер към най-доброто, на което те са способни.